Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – гр. Б.д, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 70 от 21.02.2008 г. по адм. дело № 651/2007 г. на Благоевградския административен съд, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 361/12.07.2007 г., издаден от орган по приходите при на ТД на НАП – гр. Б.д, потвърден с решение № 36/30.07.2007 г. на Директора на ТД на НАП – Благоевград в частта, в която е отказано на К. Д. Т.ва от гр. Б.д право на ползване на данъчно облекчение за извършено дарение през 2006 г. в размер на 6 500 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на административния съд, а делото бъде решено по същество и потвърдено като законосъобразно решение № 36/30.07.2007 г. на териториалния директор на НАП – гр. Б.д в частта, в която е отказано на К. Д. Т.ва от гр. Б.д право на ползване на данъчно облекчение за извършено дарение през 2006 г. в размер на 6 500 лв. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - К. Д. Т.ва, жив. в гр. Б.д, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред Благоевградския административен съд е бил акт за установяване на задължение по декларация № 361/12.07.2007 г., издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП - Благоевград, потвърден с решение № 36/30.07.2007 г. на териториалния директор на НАП – Благоевград в частта, в която е отказано на К. Д. Т.ва от гр. Б.д право на ползване на данъчно облекчение за извършено дарение през 2006 г. в размер на 6 500 лв.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че за жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "е" ЗОДФЛ отм. за ползване на облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 4 от същия закон. В конкретния случай жалбоподателката К. Т.ва е извършила в полза на С. Т.ва дарение на парични средства в размер на 6 000 лв. по силата на договор от 29.12.2006 г. В конкретния случай дарението е направено в полза на лице с увреждания, като този извод съдът е направил както с оглед дефиницията дадена по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хора с увреждания, така и от чл. 56, т. 4 от НМЕР. По делото е представено решение на ТЕЛК № 2497/26.09.2001 г. на името на С. Т.ва, в чиято полза е извършено дарението, като същотото е със срок до 01.09.2004 г. и определена степен на инвалидност – 94,24%. Решаващият състав е обосновал извода, че надареното лице – С. Т.ва е с пожизнено определена степен на инвалидност, тъй като е навършила 65 години преди изтичането на срока на инвалидизиране и експертното решение е издадено до 31.12.2004 г. По делото са изслушани две съдебно - медицински експертизи, неоспорени от страните, които потвърждават същият процент на намалена трудоспособност, установен в експертното решение от 26.09.2001 г. Съдът е обосновал извода, че при така установените увреждания не може да се приеме, че тъй като не е продължен срока на инвалидността, лицето няма вече увреждания на здравето. С оглед изложеното, съдът е приел, че жалбата е основателна и е отменил като незаконосъобразен процесният АУЗД.

Така постановеното решение е правилно.Неоснователно е възражението на касатора, че с решението си АС не се е произнесъл по подлежащото на съдебен контрол Решение № 36/30.07.2007 г. на Директора на ТД на НАП – Благоевград, което всъщност е предмет на съдебно обжалване, по арг. на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, а е обсъдил АУЗД, който е бил обжалван по административен ред.

АУЗД е вид данъчен акт, който подлежи на обжалване пред съда по реда на глава 19 от ДОПК.

Съобразно нормата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК на съдебен контрол подлежи данъчният акт, в частта, в

която не е отменена с решението по чл. 155 от кодекса, като същият не може да се обжалва в частта, в която не е обжалван по административен ред. Следователно правилно в случая решеващият състав е определил предмета на обжалване, а именно Акт за установяване на задължение по декларация № 361/12.07.2007 г., издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП – Благоевград.

Основният спорен въпрос в случая е дали данъчно задълженото лице, ответник по касационната жалба има право на данъчно облекчение за извършеното от него дарение в полза на С. Т.ва – лице с увреждания.Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗОДФЛ отм. в приложимата редакция на закона, данъчно облекчение се ползва при условие, че дарението е в полза на хора с увреждания. Следователно, законът има предвид не само хората с трайни увреждания по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ), а именно "лица, които в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане са с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто, но и такива с временни увреждания (По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ "увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид) стига това увреждане да е налице към момента на дарението.

От представеното ЕР на ТЕЛК № 2497/26.09.2001 г. се установява, че поводът за експертизата е социални придобивки на лицето, което не работи и е родено на 17.05.1939 г. Със същото на надарената С. Т.ва е определена степен на инвалидност – 94,24% без чужда помощ. В този смисъл както правилно е приел АС не следва да се възприема, че за надареното в случая лице е отпаднал статута "лице с увреждания" след изтичане срока на представеното ЕР на ТЕЛК.

Съгласно § 3 от ПЗР на Закона за здравето (ЗЗ) в сила от 1.01.2005 г., лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65 годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност, респективно за тях важи правилото на чл. 101, ал. 4 от ЗЗ, че преосвидетелстването им може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинска експертиза. Този режим на заварените случаи към момента на влизане в сила на Закона за здравето е доразвит в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), в чийто § 2 от ПЗР е посочено, че постановени до 31.12.2004 г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1.01.2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65 годишна възраст на лицата. Допълнително следва да бъде посочено, че в ЗОДФЛ няма изрично изискване увреждането на надареното лице да бъде установено (удостоверено само и единствено с ЕР на ТЕЛК) НЕЛК. Относно разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗОДФЛ (ДВ, бр. 102 от 2005 г.), на която се е позовал касаторът, настоящата инстанция счита, че същата е неприложима в конкретния случай. Последната се прилага по отношение на лица с трайно намалена работоспособност, за които са установени данъчни задължения, а не по отношение на трети за тях лица, каквато се явява жалбоподателката по настоящото дело.

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че Благоевградският административен съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон, с оглед на което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника също не се следват разноски по делото, тъй като същия не е представил доказателства за направени такива пред касационната инстанция.

Водим от горното Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 70 от 21.02.2008 г. по адм. дело № 651/2007 г. на Благоевградския административен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М.

А.Д.