Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.160, ал.6 от ДОПК и чл. 211к от Закона за митниците.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на М. С. против решение №161 от 23.03.2007 г. по адм. дело №952/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено негово решение №Р-94-0104/02.10.2006 г., потвърдено с решение №У-44-15-0294/03.11.2006 г. на директора на РМД-Р у. за определени на Б. П. С. от гр. Г. допълнителни публични задължения-ДДС в размер на 539 лв. за внесен от наследодателката му Д. Р. Т. лек автомобил и ползван от същата облекчен митнически режим като инвалид. Изложени са твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закони на съществени процесуални правила. Иска се отмяната му.

Ответникът Б. П. С. от гр. Г. не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което счита че следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отмени обжалвания митнически акт окръжният съд е приел, че разпоредбата на чл. 753, ал.2 от ППЗМ свързва отпадането на митническите облекчения с активно поведение и изразена воля от страна на вносителя, което не е налице при наследяване. Смъртта на лицето-инвалид не попада в хипотезите на чл.753, ал.2 от ППЗМ за отпадане на облекчението и възникване на вносно митническо задължение, поради което издадените митнически актове са незаконосъобразни. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбите на чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците и чл.4 от Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1993 г., в сила от 16.01.1993 г.) митнически преференции ползват лица - инвалиди, когато внасят за тяхна лична употреба пътнически автомобилни превозни средства. Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 от ППЗМ създава забрана в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби.

По делото не съществува спор, че на името на наследодателката Д. Р. Т. е оформен режим "внос" на лек автомобил марка "Ф. П." на 23.05.2003 г. в Митница-Свищов и същата е ползвала митническо облекчение по реда на чл.721 от ППЗМ, в съответствие с разпоредбите на ПМС №2/93 г. за освобождаване от мито. На основание чл.59, т.11 от ЗДДС е ползвано и данъчно облекчение, поради което вносителката е освободена от заплащане на ДДС. Вносителката е починала на 31.12.2003 г.

Тъй като смъртта на вносителя-инвалид е настъпила преди изтичане на 3-годишния срок митническите органи са приели, че е отпаднало условието за ползване на митническо и данъчно облекчение и на основание чл.27 от ЗДДС са приели, че е възникнало задължение за заплащане на ДДС в размер 539 лв. ведно със законната лихва, , които са определени като задължение на наследника.

Правилно окръжният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, визирани в приложената материалноправна разпоредба.

Съгласно чл. 753, ал. 2 от ППЗМ митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. Разпоредбите, които създават митнически задължения, следва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно според смисъла, който произтича от текста им. В случая няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на лицето-инвалид не е от предвидените основания за отпадане на митническото облекчение и за възникване на митническо задължение за наследниците му.

По гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №161 от 23.03.2007 г. по адм. дело №952/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. Ф.Н.