Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя Й. Й., срещу решение № 183/29.01.2016 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 978/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-24-1403054-091-01/29.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон при решаване на спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на писмените доказателствени средства. Настоява, че с тях е установено осъществяването на спорните доставки, за които е отречено спорното субективно публично право. Отрича приложимостта на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, като основание да се откаже правото на приспадане. Имплицитно е заявено нискане за отмяна на обжалваното решение, а експлицитно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез повереника си юрисконсулт Григорова, в писмена защита отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионния акт са установените в тежест на [фирма] задължения за ДДС в размер 50 271.52 лева с лихви за забава в размер 8 116.52 лева и за корпоративен данък в общ размер 7 772.92 лева със закъснителна лихва 2 058.48 лева.

Източник на задължението за ДДС е извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2011 г.; м. 03 и 05.2012 г.; м. 10.2013 г. и м. 07,...