Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Я. против решение № 1468 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 1237 /2015 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № УРИ251з-2456/ 10.06.2015 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, изразяващи се в неизясняване на фактите, неправилна квалификация на деянието, нарушаване на принципа за съразмерност и целта на закона, както и че не са обсъдени всички доводи на страните, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ОДМВР - Бургас оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) при спазване на формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от издателя и съдържа посочените в нормата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като действията на Я. са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в обобщената справка. Последният документ е цитиран в заповедта, поради което изложеното в него следва да се възприеме като част от мотивите за издаване на заповедта. Изложени са съображения и за тежестта на нарушението, като в този смисъл е съобразен характера на деянието и настъпилите от него последици, а наказанието е определено съобразно предвиденото в чл. 203 от ЗМВР за този вид нарушение. Ето защо доводът на жалбоподателя за липса на съображения относно вида и характера на наказанието е неоснователен.
Законосъобразно е и заключението на административния съд, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 207, ал.1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - Бургас и е определена комисия като дисциплинарно разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № УРИ251-1946/05.05.2015 г.). Резултатите от извършената по реда на чл. 207, ал.3 от ЗМВР проверка са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, при отчитане на обстоятелствата, предвидени в чл. 196 от закона относно установяване на нарушението и след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР заповедта е издадена след изясняване на релевантните факти и събиране на относимите доказателства, като в този смисъл са взети предвид твърденията на жалбоподателя в писмените обяснения и обстоятелството, че последният не е направил искане за събиране на доказателства и не е представил такива. Поради изложеното настоящата инстанция, така както и съставът на Административен съд – Бургас приема, че доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. В този смисъл неоснователно е и касационното възражение за незаконосъобразност на съдебното решение на това основание.
Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание „уволнение” се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага. В случая е установено, че на 01.07.2014 г. жалбоподателят, водач на оперативен автомобил І степен в група „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР - Бургас е командирован в [населено място] с изрична заповед. При отчитане на разходите Я. представя екземпляр от командировъчната заповед, в която след дописване променя срока на командировката, като включва и 02.07.2014 г. На това основание на същия са изплатени разходи за нощувка и дневни за два дни на обща стойност 80.00 лв. По този начин служителят получава сумата 70.00 лв., която не му се следва. При тези факти правилно съставът на административния съд приема, че предпоставките на цитирания по - горе текст са осъществени, тъй като именно служебното качеството на жалбоподателя му дава възможност да отчете и получи като служебен разход парична сума, заплатена от него на лично основание. Размерът на облагата е без значение за квалификацията на деянието, поради което доводите на жалбоподателя, че поради стойността на получената сума, деянието следва да се приеме за маловажно нарушение, е неоснователен. Тежестта на нарушението в случая се определя от действията на служителя за лично облагодетелстване, чрез реализиране на имуществен приход, който не му се следва, поради което отклонението от изискванията на служебната дисциплина не може да се приеме за незначително и да обоснове налагане на наказание с характера на предвиденото в чл. 198, ал. 1 от ЗМВР, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.
Причините, поради които Я. е ангажирал хотел в [населено място], са без значение. Релевантни в случая са действията на жалбоподателя по получаване на парична сума, която всъщност не му се дължи като служебен разход, а не субективните основания за лицето за това. Допълнително следва да се посочи, че доказателства за влошено здравословно състояние на служителя, довели до решението му да се настани в хотел, не са ангажирани. Представените епикризи установяват хронични заболявания, а не инцидентно влошаване на здравословното състояние на посочената от жалбоподателя дата. Освен това внезапното неразположение в друго населено място предполага служителят да потърси медицинска консултация и помощ, а също и да уведоми прекия си ръководител, което в случая не е направено. Всъщност тезата на Я. за внезапното заболяване се опровергава от изложеното в писмените му обяснения от 26.05.2014 г., според които заповедта за командироване е написана от него предварително за два дни, тъй като си е резервирал хотел за една нощувка.
Възражението за нарушение на чл. 6 от АПК, обосновано с конкретни изявления на министъра на вътрешните работи по друг повод, е неоснователно, тъй като изказванията на политици не обвързват съда.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя съгласно чл. 203, ал.1, т. 7 от ЗМВР и за санкционирането му с предвиденото в текста наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона.
При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Я..
Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.
Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от справката, представените обяснения от служителя и останалите доказателства правилно е преценено, че от страна на жалбоподателя е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1,т. 7, пр.2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава се от събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което решенето следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1468 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 1237/ 2015г. на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.