Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 277 / 12.02.2016 г. по адм. дело № 2724 / 2015 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 33в, ал.4 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗЗД К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) (ЗКНВП), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице изискванията на чл. 76а, ал.1 ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), тъй като лечебното заведение жалбоподател не е получило парите без правно основание за лекарства, които са били заплатени от здравната каса. Отпусканите лекарства са били по две клинични пътеки и са изписани в предвидените по закон количества.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 277 / 12.02.2016 г. по адм. дело № 2724 / 2015 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] срещу покана изх. № 29 – 02 – 775 / 10.08.2015 г. на директора на РЗОК – Варна за възстановяване на получени без правно основание суми във връзка с отпуснати лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, по клинична процедура № 6 „Диспансерно наблюдение при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания” от Приложение № 19 към НРД за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз за 2015 г., за периода месец януари – месец февруари 2015 г. в размер на 25 553,00 лева. Присъдил е разноски. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.
По делото е установено, че процесните суми са получени от лечебното заведение на основание сключен индивидуален договор № 031865 / 26.02.2015 г. с НЗОК и лицензия № Н – 1840 / 18.05.2012 г. за дейности с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, от Приложение № 2 и 3 към чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена по реда на ЗКНВП.
След отстраняване от длъжност на магистър – фармацевт П. Б. К. с протоколно определение № 2134 от 28.10.2014 г. по ч. н.д № 4917 / 2014 г. на Районен съд – Варна (влязло в сила на 01.11.2014 г.) във връзка с досъдебно производство № 450 / 2014 г. на ОД на МВР – Варна, управителят на [фирма], [населено място] е подал заявление за промяна в обстоятелствата едва на 26.02.2015 г.. С разрешение за откриване на аптека № 4275 – 1 / 09.02.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата на лечебното заведение е разрешено да открие аптека с ръководител магистър – фармацевт С. Л. З..
Спорът между страните е детерминиран от това доколко посочените обстоятелства са били основание по смисъла на чл. 33в, ал.4 ЗКНВП лечебното заведение да спре търговията на дребно с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества и дали получените от тази търговия суми са били недължими в хипотезата на недеклариране на описаните факти.
Съгласно чл. 33в, ал. 5 (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) ЗКНВП при промяна на магистър-фармацевта по чл. 34, вписан в лицензията по чл. 33, ал.1, титулярят на лицензията спира търговията на дребно с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, от момента на преустановяване на изпълнението на задълженията по чл. 34 от вписания в лицензията магистър-фармацевт. Законът не изброява изчерпателно правнорелевантните промени на обстотятелствата, които следва да бъдат заявени в предвидения по чл. 32 ЗКНВП срок.
Административният съд правилно е приел, че ползването на платен годишен отпуск или отпуск за временна неработоспособност не попадат сред законовите хипотези, защото подобни форми на фактическо отсъствие на посоченият в лицензията магистър – фармацевт имат временен характер и не рефлектират върху отговорността, която лицето продължава да носи. Различно е естеството на отстраняването от длъжност по силата на съдебен акт, постановен в производство по НПК за престъпление от общ характер, какъвто е настоящият случай. Законосъобразно съдът е приел, че независимо от презумпцията за невиновност съдебното определение № 2134 от 28.11.2014 г. по ч. н.д № 4917 / 2014 г. на Районен съд – Варна рефлектира върху правата не само на физическото лице П. К., посочено в лицензия № Н – 1840 / 18.05.2012 г. като ръководител на аптека и отговорен фармацевт, но и върху лечебното заведение – търговец с лекарствени продукти и последното е следвало да заяви посочените обстоятелства по упоменатия законов ред.
Ирелевантни са фактите за определяне на заместник на отстраненото лице, респ. за назначаване на нов титуляр. Факт е, че до вписването на новия титуляр, предвид отстраняването на стария магистър – фармацевт аптеката на лечебното заведение е извършвала своята дейност в нарушение на лицензията за търговия с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества.
При тези обстоятелствата, административният съд законосъобразно е приел, че е налице неоснователно получаване на суми в размер на 25 553,00 лева от лечебното заведение за периода януари - февруари 2015 г. във връзка с осъществявана дейност по отпускане на лекарствени продукти съдържащи наркотични вещества, по клинична процедура № 6 „Диспансерно наблюдение при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания” от Приложение № 19 към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г..
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид заявеното искане за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение от ответника по касационната жалба и като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът определя такива на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 144 АПК в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277 / 12.02.2016 г. по адм. дело № 2724 / 2015 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.