Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 58 във връзка с чл. 73 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила ЖАЛБА от [ПП] чрез Р. Л. К. - председател на Областен съвет на [ПП] - [населено място]

и М. И. Г. - председател на Общински съвет на [ПП] - [населено място], срещу решение № 4398-НС от 02-03.2017 г. на Централна избирателна комисия, с което е оставена без уважение жалбата на коалицията. Жалбоподателят, чрез двамата си упълномощени представители счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци, като се иска освен отмяната на обжалваното решение, да се наложат предвидените в чл. 480, ал. 1 от Изборния кодекс административни санкции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощникът жалбоподателят поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като се отмени решението на ЦИК. В предоставения от съда срок до края на деня за представяне на писмена защита, такава не е постъпила.

Ответникът - Централна избирателна комисия (ЦИК), [населено място], чрез надлежно упълномощен с решение № 4100 от 10 януари 2017 г. процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на ВАС – Четвърто отделение намира, че констатираните от председателя на Четвърто отделение на ВАС нередовности на жалбата за оригинални подписи са отстранени и същата е редовна. Подадена е в законоустановения в чл. 58, ал. 1 от ИК тридневен срок от обявяване на решението на ЦИК по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 4398-НС от 2 март 2017 г. Централната избирателна комисия О. Б. У. жалбата, подадена от [ПП] чрез упълномощените представители Р. Л. К. - председател на Областен съвет на [ПП] - [населено място] - председател на Общински съвет на [ПП] - [населено място], срещу решение № 49-22 НС от 27.02.2017 г. на Районна избирателна комисия - [населено място].

За да постанови този резултат, Централната избирателна комисия (ЦИК) е приела, че обжалваното пред нея решение на Районна избирателна комисия (РИК) - [населено място] е валидно, постановено с оглед правомощията по чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 20 във връзка с чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс. РИК - [населено място] не е допуснала съществени процесуални нарушения, като не е извършила поисканата от жалбоподателите проверка за констатиране на извършеното нарушение и налагане на санкции на виновните лица. ЦИК е констатирала, че липсват конкретни твърдения, както и доказателства относно това дали на осъществената на 24.02.2017 г. предизборна среща на кандидатите за народни представители от [ПП] в [населено място] е била извършена предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ИК, а ако е била извършена такава агитация - от кого, по какъв начин и в какво точно се е изразявала същата. Констатирала е още, че от приложеното към жалбата копие от съобщение от сайта на [ПП] в [населено място], с дата 26.02.2017 г., озаглавено „С работещите в библиотеката, музея и галерията бе първата предизборна среща на [ПП] в [населено място], също не се установява да е налице призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в изборите за народни представители на 26 март 2017 година. За прецизност с оглед искането на жалбоподателите за налагане на санкциите, предвидени в чл. 480, ал. 2 от ИК, ЦИК е отбелязала, че законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност при нарушаване на забраните по чл. 182, ал. 1 - 3, в разпоредбата на чл. 480, ал. 1 от ИК. По така изложените съображения ЦИК е счела жалбата за недоказана и неоснователна.

Така постановеното от ЦИК решение е законосъобразно.

Същото е издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 във връзка с чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК).

Правомощието на ЦИК да разглежда жалби срещу решения на общинските и районните избирателни комисии, в случая на Районна избирателна комисия - [населено място] е уредено изрично и в чл. 73 от ИК, според който текст решенията на районната избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение.

Централната избирателна комисия (ЦИК) се е произнесла по постъпила пред нея с вх. № 87/01.03.2017 г. жалба от [ПП]

срещу решение № 49-22 НС от 27.02.2017 г. на Районна избирателна комисия - [населено място] и е постановила свое решение № 4398-НС от 2 март 2017 г., чиято законосъобразност е предмет на настоящото дело.

На първо място следва да се констатира факта, че обжалваното пред Върховния административен съд решение № 4398-НС от 2 март 2017 г. е мотивирано – изложени са и фактически, и правни основания за неговото издаване. Освен това е напълно допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от акта и да се съдържат в други документи, които подготвят неговото издаване и са част от административната преписка, и това е в синхрон с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. В конкретния случай това е Протокол № 493 от 2 март 2017 г. от заседание на ЦИК, в който се съдържат станалите разисквания, изложените съображения и взетото решение с 12 гласа “за” и 5 - „против”. При това гласуване е очевидно, че решението на ЦИК, с което е счела подадената жалба срещу решението на РИК - [населено място] за неоснователна и недоказана, е взето с необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове в пълно съответствие с чл. 53, ал. 4 от ИК.

В жалбата на [ПП] до Районна избирателна комисия [населено място] с вх. № 80/27.02.2017 г. се твърди, че в края на работния ден на 24.02.2016 г. в Художествената галерия - [населено място] е осъществена предизборна агитация в полза на [ПП]

и тази предизборна проява е в грубо нарушение на императивната забрана на чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс.

Според чл. 175 от ИК, предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден. Изборният ден е 26 март 2017 година и в конкретния случай кампанията се открива на 24 февруари 2017 година предвид факта, че месец февруари има 28 дни. Точно на този ден - на датата 24.02.2017 г. е проведена първата предизборна среща на [ПП]

с работещите в библиотеката, музея и галерията в [населено място] и това е безспорен факт, който не се нуждае от доказване.

Правилата за провеждане на предизборната кампания са регламентирани в Глава дванадесета от Изборния кодекс. Р. за провеждане на предизборната агитация, като част от предизборната кампания е уреден в Раздел ІІ. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ИК, „гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и застъпниците имат свобода на изразяване и на предизборна агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги”.

В разпоредбата на чл. 182 са посочени забрани за предизборна агитация и според алинея 1, на която се е позовал жалбоподателя в жалбата си до РИК - [населено място], „не се допуска предизборна агитация в държавни и общински учреждения, институции, държавни и общински предприятия и в търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала”.

Според легалната дефиниция дадена в § 1, т. 17 от ДР на ИК, „предизборна агитация” е „призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса”.

В конкретния случай не се спори, че е проведено мероприятие в галерия, музей и библиотека. Не е спорно присъствието на работещите в тези институции, които по принцип са държавни, респ. общински, а не частни. Не е спорно, че срещата е организирана от [населено място]. За това няма законова забрана. Няма пречка всъщност всяка партия или коалиция да си представя предизборната платформа и да запознава избирателите с нея, както и да изисква даването на предложения за нейното усъвършенстване и актуализиране. Няма нищо нередно мероприятието да е проведено сред картини на известни художници, видно от снимките във вестник „Отзвук” и интернет сайтове. Без значение е и кои лица са присъствали на такава среща, а още по-малко е относим часът на провеждането.

Забраната е да се агитира "за подкрепа", респективно "за неподкрепа" на някой кандидат, партия или коалиция. В конкретния случай не се установява нито едното, нито другото. Нещо повече, няма и такова твърдение в първоначалната жалба на

[ПП]

до Районна избирателна комисия - [населено място], на което тя да е била длъжна да извърши проверка по подадения сигнал.

Доказателствата на които се позовава жалбоподателя - съобщение от сайта на [ПП] и 1 страница от бр. 17 на вестник „Отзвук” (представени не пред РИК, а първото пред ЦИК, а второто пред ВАС), доказват извършеното предизборно мероприятие, но не че е допуснато нарушение на забраната посочена в чл. 182, ал. 1 от ИК. Следователно, при наличните доказателства РИК е постановила обжалваното пред ЦИК решение, което е предмет на обжалване по настоящото съдебно производство пред ВАС. Релевантните факти се установяват от доказателствата, събрани от РИК и преценката за законосъобразност на обжалваното решение се прави при съобразяване на тези доказателства.

Изборният процес не е типичен административен процес за издаване на индивидуални административни актове. Много са различията между Изборния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс и не е тук мястото да се изброяват. При специално предвидени правила, служебното събиране на доказателства, предвидено в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, на която се позовава жалбоподателя, не може да намери приложение. В този смисъл РИК не е допуснала процесуални нарушения, а ЦИК като е оставила без уважение жалбата срещу решението на РИК, е постановила законосъобразно решение.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 168, ал. 3 от ИК, в която се предвижда забрана за безплатно използване на публичен административен ресурс и по-конкретно на помещения, изрично посочени в § 1, т. 18 от ДР на ИК, съдържащ легално определение на "публичен административен ресурс".

Не на последно място следва да се посочи за яснота, че при евентуално констатиране на нарушение на предизборната агитация, се развива процедура по чл. 496 от ИК - съставяне на акт за установяване на нарушение и издаване на наказателно постановление от съответния областен управител, която процедура е по ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), поради което искането в жалбата ВАС да наложи предвидената в чл. 480, ал. 1 от ИК административна санкция, не е съобразено със закона.

С оглед изложеното до тук, обжалваното пред решение на ЦИК не страда от заявените пороци, поради което жалбата срещу него ще трябва да бъде отхвърлена. Междувпрочем твърдяната „необоснованост” не е основание за отмяна по чл. 146 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [ПП], подадена чрез Р. Л. К. - председател на Областен съвет на [ПП] - [населено място] и М. И. Г. - председател на Общински съвет на [ПП] - [населено място], срещу решение № 4398-НС от 2 март 2017 г. на Централната избирателна комисия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.