Образувано е по касационна жалба на А. П. П., чрез адв.И. А срещу решение № 1621 от 15.07.2015 г. по адм. дело № 995 по описа за 2015 г. на административен съд - Варна.
Образувано е и по частна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. срещу определение № 3123 от 18.09.2015 г. по същото адм. дело № 995 по описа за 2015 г. на административен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането за изменението на решението по делото в частта за присъдените разноски.
В касационната и в частната жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение и определение, поради нарушаване на закона, като се иска отмяна на решението, съответно на определението, и постановяване на друго с отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, респ. с изменение на решението в частта за разноските и присъждане на разноски в размер на 947.10 лв.
Ответните страни по касационната и частната жалби - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", съответно А. П. П., не ангажират становище по тях.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и с оглед на основание чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от жалбоподателя А. П. П. срещу ревизионен акт № Р-19-1304064-091-01/22.12.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 27 от 12.03.2015 г. относно определено задължение по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 836.96 лв. и лихва за забава в размер на 3 066.31 лв.
В хода на ревизията след връчване на ИПДПОЗЛ са представени искани от лицето документи, включително и счетоводни регистри. От фактическа страна, след преглед на тези регистри, е установено, че по дебита на с/ка 602 "Разходи за външни услуги" са начислени такива разходи за рента в размер на 88 291.66 лв.. Констатирано е че част от тази рента в размер на 4 768.50 лв. е изплатена на арендодателите през 2012 г., поради което на основание чл.42, ал.1 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат с тази сума за 2011 г.
Също така в хода на ревизията е извършен анализ на счетоводните записвания по повод на произведена и реализирана земеделска продукция през 2011 г. - пшеница, царевица, слънчоглед и тиквено семе, в посочени конкретни количества, е констатирано, че срещу тях не са отчетени приходи. На основание чл.78 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат за 2011 г. със сумата от 175 970.20 лв., представляваща стойността на неотчетените приходи.
След прилагане на тези разпоредби от ЗКПО е определено задължението по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма, размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.
По делото е безспорно, че ревизираният субект А. П. П. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, като на основание чл.6 и чл.8 от същия е данъчнозадължено лице за облагаемия доход, получен през данъчната година от източници в РБългария и от чужбина. В изпълнение на чл.16 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определя за всеки източник на доход поотделно. Разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ посочва, че с данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и на доходите от друга стопанска дейност по чл.29 а от ЗДДФЛ.
По делото е установено, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител, като в посочения ревизиран период е осъществявал земеделска дейност - производство и реализация на земеделска продукция. Същият е регустриран по реда на ЗДДС. С подаването на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011 г. лицето е декларирало упражнено право на избор по чл.29а от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ. В последната изрично е посочено, че формирането на данъчната основа е по чл.26 от ЗДДФЛ. Съгласно ал.1 от нея облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О.) данъчна печалба.
От фактическа страна по делото беспорно са установени двата факта, а именно че ревизираният субект има недеклариран приход от продажби на селскостопанска продукция и от суми на отчетен, но неизвършен разход за заплащане на рента в ревизирания период. Правилно съдът е обсъдил и анализирал тези факти, установени в ревизионното производство, и в съответствие на тях е обсъдил прилагането на чл.42 и чл.78 от ЗКПО. Именно това е спорът по делото относно дължимостта и определянето на допълнително задължение по чл.48 от ЗДДФЛ с ревизионния акт за ревизираната година. Ревизионното производство в тази му част е общо такова, по реда на чл.110 и сл. от ДОПК. В него са установени обсъжданите факти с допустимите писмени доказателства по делото, като оспорващият следва да докаже твърдяните от него факти, обосноваващи нарушения при издаване на ревизионния акт, относими както към реда затова, така и към формирането по основание и размер на публичното вземане за главница и лихва. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на жалбоподателя, формирано в жалбата и допълнителна молба, като задачите й са поставени от него. Експертизата не дава отговор на въпроси, свързани с облагането на посоченото правно основание, съответно по повод регулирането на финансовия резултат за 2011 г., след което е определено процесното данъчно задължение. Преценката на съда за законосъобразност на оспорения ревизионен акт е правилна и изводите за точното прилагане на двете разпоредби се споделят и от настоящия съдебен състав. Правилно е преобразуван финансовият резултат за 2011 г. със сумата 4 768.50 лв. (разход за аренда), начислена като разход, а фактически изплатена през 2012 г., на основание чл.42 от ЗКПО. По повод на другата сума от 175 970.20 лв., в счетоводството на ревизирания субект се установява несъответствие в количествата на изписаната и продадена земеделска продукция от реколта 2011 г., което обосновава извод, че не са отчетени всички приходи, които произтичат от фактически изписаните количества стоки. Направена е констатация според представените счетоводни регистри, че изписването на стоките е ставало за сметка на приходите от продажби, поради което е прието, че тези разлики представляват неотчетен приход. Същите в посочения размер са регулирани по реда на чл.78 от ЗКПО. Касационните възражения са идентични с тези в първоинстанционната жалба и се отнасят до облагането по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, който не е приложен в обсъжданата ревизия, предмет на съдебен контрол. Обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.
По повод на частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК следва да се посочи, че с решението на приходната администрация са присъдени съдебни разноски в размер на 150.00 лв. По делото са проведени две съдебни заседания, като в първото от тях приходният орган е представляван от юрисконсулт, изразил становища по повод разглеждания спор. Макар в следващото съдебно заседание процесуалният представител на органа да не е взел участие, от негова страна е приложено писмено заключение с взето отношение по същия и е направено своевременно искане за присъждане на разноски. Отказът на съда да измени чрез обжалваното определение размера на съдебните разноски не е съобразен с чл.8 ал.1 т.4 от наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнагражения, който текст визира минималното адвокатско възнаграждение, относимо и за юрисконсултското възнаграждение. В този смисъл доводите на съда за фактическата и правна сложност на делото биха били от значение само ако се претендира присъждане на по-висок размер на възнаграждението от минимално предвиденото в тази норма, още повече, че няма направено искане от насрещната страна за тяхното намаляване на основание чл.78 ал.5 от ГПК и въпреки разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК. Следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 947.10 лв., преценени според оспорения материален интерес, определен според правилата на цитираната наредба. Съдебни разноски са претендирани и за настоящото производство чрез депозирано становище от 16.02.2016 г. - датата на съдебното заседание, но в 13.00 ч., което е след провеждането му. Същото не е и докладвано по делото видно от съдържанието на протокола от него. Въпреки приложимата редакция на чл.161, ал.1 от ДОПК за настоящата инстанция на частния жалбоподател, в качеството му на ответник по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, поради несвоевременното искане затова. На касатора не следва да се присъждат съдебни разноски при този изход от спора. По изложените съображения определението, като неправилно, следва да бъде отменено и се постанови друго с присъждане на съдебни разноски по делото.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 и 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1621 от 15.07.2015 г. по адм. дело № 995 по описа за 2015 г. на административен съд - Варна.
ОТМЕНЯ определение № 3123 от 18.09.2015 г. по същото адм. дело № 995 по описа за 2015 г. на административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. П. П. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. сумата от 947.10 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.