Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.)(ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез упълномощен адвокат, против решение №297/11.02.2016 г. по адм. д. №2382/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на РА №Р-16001615000456-091-001/12.06.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №658/14.08.2015 г. на ДД"ОДОП"-Пловдив за установени задължения по ЗДДС от отказан данъчен кредит за данъчни периоди 01.09.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 43 333, 33 лв. и прилежащите лихви в размер на 16 120, 47 лв. по фактури, издадени от доставчиците: [фирма], [фирма] и [фирма], с предмет замразено пилешко и свинско месо. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания по чл.109, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени като незаконосъобразен процесния РА или делото да бъде върното за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания. Претендират се разноски, включително за адвокатско възнаграждение, но такива не са представени пред касационната инстанция. Не е представен и списък на разноските от явилия се в съдебно заседание процесуален представител адв. М. Л..
Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, в представена писмена защита от упълномощен юрисконсулт, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна.
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС, вследствие на отказан данъчен кредит поради оспорена реалност на доставки на стоки по фактури за ревизирания период от м.09 до м.12.2011 г., издадени от посочените по-горе доставчици. Отказът е мотивиран с ненамиране доставчиците на данъчните им адреси, непредставяне на изисканите документи, констатации свързани с предходни доставчици и твърдение за недоказан произход на стоката. По отношение [фирма] ревизиращите органи са се позовали на издаден на дружеството РА с отказан данъчен кредит по отношение на доставки от предходни доставчици за ревизирани периоди, включващи и процесните.
Съдът е възприел твърденията на ревизиращите органи за недоказани реални доставки на стоки.
За да мотивира акта си за законосъобразност на РА и да отхвърли оспорването му, съдът, въпреки че в частта от мотивите с представяне фактите по делото е приел, че към фактурите са представени още в хода на първоначалните проверки придружаващи документи като: складови разписки, в които са посочени регистрационните номера на превозните средства, Договори за влог, търговски документи, в които е посочено мястото на товарене на стоката, начина на транспорт и посочени регистрационни номера на превозни средства, пътни листи с посочени имена на шофьори, изминати километри, представени банкови извлечения за извършени плащания по банков път, в друга част от мотивите е изводът, че признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право, като практиката на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено, поради вписване във фактурата. В тази връзка се е позовал на решения на СЕС по дело С-342/87, С-454/98, С-342/87.
Решението в тази част е относимо и съответстващо само по отношение отказания данъчен кредит в размер на 5 666, 67 лв. по фактура №5/31.10.2011 г., издадена от [фирма], при безспорно установени данни, че фактурата не е отразена в СД и ДП за периода, липсват данни за плащане и по заявлението на управителя на дружеството-доставчик то е било измамено, не е знаело, че е вписан като управител на фирма и не може да представи никакви документи.
Решението в тази част е правилно в изводът, че липсват предпоставките по чл.68, чл.69, вр. чл.6 ЗДДС за признаване на данъчен кредит и следва да бъде оставено в сила.
Решението е неправилно в изводите за законосъобразен отказ на данъчен кредит по отношение фактурите, издадени от [фирма] и [фирма].
По отношение на посочените двама доставчика съдът е обосновавал мотивите си предимно с данни за предходни доставчици, както и дружество - трето лице в качеството му на заемодател на хладилен склад за съхранение на замразено месо, които касаят взаимоотношения между преките доставчици и техни предходни такива, но не и между жалбоподателя и неговите преки доставчици. В част от мотивите съдът е направен подробен анализ на Договорите за влог/залог, сключени между доставчиците на ревизираното дружество - [фирма] и [фирма] от една страна като влогодатели и [фирма] като влогоприемател, в съпоставка със законовите разпоредби - чл.573-596 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и въведените законови изисквания за задълженията на страните по Договора - влогодател и влогоприемател, за вписване на Договорите в складов регистър и пр., за транспортиране на стоката между тези страни, от което е извел извод, че липсват доказателства за изпълнение на договорите, за приемане и предаване на стоките, за съхранение на стоките в хладилник, за разплащане на наема, за транспортиране и пр. В тази част от решението съдът е изследвал факти и взаимоотношения, в които жалбоподателя няма участие, поради което мотивите в тази част от решението са неотносими към спора по настоящото дело. В същото време, не е съобразил данните от извършената насрещна проверка на [фирма] и представените документи - договори, анекси, фактури, дневни финансови отчети на ЕКАФП за плащания в брой, ведомости за заплати и регистри, инвентарен опис и обяснения, приложени по преписката.
Съдът се е позовал на протоколите за насрещни проверки, при които доставчиците [фирма] и [фирма] не са открити и е определил същите с квалификацията "липсващ търговец" и отговорността им за представяне на изисканите документи е възложил изцяло на жалбоподателя, което е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. За да се откаже правото на приспадане на ДК по фактурите, издадени от посочените доставчици, е необходимо ревизираното дружество да е знаело или да е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, осъществена от неговия доставчик. В този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, [фирма]; решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, „Gdbor Toth”; решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, „Mahageben kft, P. D.. В конкретния казус, от една страна, от данъчните органи не са предоставени никакви обективни данни, установяващи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае за извършената от издателя на фактурите измама, а тежестта за това е негова - т. 53 от решението на СЕС по дело С-324/11, „Gdbor Toth“. В издадения РА на доставчика [фирма] също липсва обосновка на данъчна измама от страна на същия. От друга страна, такива обективни данни не се установяват при цялостната преценка на доказателствения материал по делото.
Съдът не е кредитирал доказателствата, относими към извършения превоз и данни за налични транспортни средства при дружеството-жалбоподател - наети и на лизинг, складови разписки и пътни листи с отразени в тях регистрационни номера на превозните средства, издадени сертификати и доказателства за разходи за гориво.
Съдът не е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с мотиви, че същото е изготвено единствено и само въз основа на документи, представени от жалбоподателя, но без да е извършена проверка в счетоводствата, както на доставчиците, така и на клиентите на дружеството-жалбоподател относно последващата реализация на стоките. В същото време е изложил съображения, свързани с разходите за гориво и транспортирането на стоките, отразени в счетоводството на дружеството-жалбоподател, по заключението на вещото лице и се е позовал на разпоредбите на чл.26, т.2, вр. чл.10, ал.2 ЗКПО за документалната необоснованост на разходите и обстоятелства за непризнаването им за данъчни цели, като в тази част също е излязъл извън спора. В процесния РА не е извършена ревизия по ЗКПО, а само по ЗДДС, поради което с РА няма позоваване на разпоредби от ЗКПО, свързани с непризнаване на разходи, които са осчетоводени за гориво, свързани с транспорт. Като е излязъл извън предмета на спора, съдът е изложил неотносими към спора мотиви в тази част от решението.
Безспорно е установено със заключението на вещото лице, че стоките по процесните фактури са свързани с основната дейност на дружеството-жалбоподател. Направен е подробен анализ и съпоставка между получените стоки, произведената продукция и последваща реализация на стоки, съдържащи месо. Отразен е начинът на плащане по банков път на доставчиците [фирма] и [фирма] по процесните фактури, с приложените банкови извлечения, който факт е пряко относим към реалността на доставките. Отчетени са и приходи от последващи продажби на произведената продукция - месопроизводни продукти, като за съответните 2011 и 2012 години са внесени задълженията за корпоративен данък върху печалбата, по ГФО, подадени от дружеството.
При положение, че ревизираното дружество осъществява дейност, за която има специално разрешение и сертификат, факт, който не е спорен, както и с оглед извършените плащания по доставките с преводи по банков път и последващата реализация на стоки - месопроизводни и декларирани приходи за съответните данъчни периоди, съответно - заплатен корпоративен данък по ЗКПО, установено с приетата ССчЕ, няма как да се приеме, че получателят е бил недобросъвестен в търговските си отношения с неговите доставчици на месо - основен продукт за осъществяваната дейност - месопреработване и производство на месопроизводни продукти.
Предвид изложеното, решението в частта за потвърден РА за отказано право на данъчен кредит за д. п. м.09-м.12.2011 г. в размер на 37 666, 66 лева по доставки от [фирма] и [фирма], следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отмени РА като незаконосъобразен в тази му част. Съответно, следва да бъде отменено и присъденото юрисконсултско възнаграждение на Д"ОДОП"-Пловдив за размера над 580 лв. С оглед крайния изход на спора, дирекция "ОДОП" гр. П.
, при ЦУ на НАП следва да заплати на касатора, съобразно уважената част от жалбата, разноски в размер на 432 лв. от общо направените 475 лв., от които 75 лева за държавни такси и възнаграждение за вещо лице 400 лв., така както са заявени от адв.. Л в защитата пред първоинстанционния съд. Претенция за адвокатско възнаграждение не е предявена пред първата инстанция, липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение, включително и за касационната инстанция и липсва списък на разноските, поради което въпреки заявената претенция в касационната жалба, адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е доказано да е заплатено такова.
Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал.2 от АПК РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №297/11.02.2016 г. по адм. д. №2382/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на РА №Р-16001615000456-091-001/12.06.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №658/14.08.2015 г. на ДД"ОДОП"-Пловдив за установени задължения по ЗДДС от отказан данъчен кредит за данъчни периоди 01.09.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 37 666, 66 лв. и прилежащите лихви по фактури, издадени от доставчиците [фирма] и [фирма] и в частта за присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. П.
при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 580 лева. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА №Р-16001615000456-091-001/12.06.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №658/14.08.2015 г. на ДД"ОДОП"-Пловдив за установени задължения по ЗДДС от отказан данъчен кредит за данъчни периоди 01.09.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 37 666, 66 лв. и прилежащите лихви по фактури, издадени от доставчиците [фирма] и [фирма].
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП"
гр. П.
при ЦУ на НАП, да заплати на [фирма], [населено място], сумата 432 /четиристотин тридесет и два/ лева, разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.