Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] против решение № 743 / 10.02.2016 г. по адм. дело № 12353 / 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу задължителни предписания по т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, обективирани в протокол за извършена проверка от 14.07.2014 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Шумен не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в решението си административният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу задължителните предписания за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е установено, че както починалото лице при трудовата злополука Н. Ц. Н., така и управлявалият трактора без свидетелство за правоспособност А. И. Й., са работили за касационния жалбоподател.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд са принудителни административни мерки, разпоредени с предписанията на т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 от протокол за извършена проверка направена по повод злополука, станала на 14.07.2014г на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], задължаващи [фирма]: по т. 1 да не допуска до селскостопанска и др. работа, свързана с предоставянето на работна сила, работници и служители без сключени трудови договори в писмена форма съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, по т. 3 да осигури началния инструктаж да се провежда и регистрира в книгата в деня на постъпване на работа съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/2009г., по т. 4 да не допуска до самостоятелна работа работници без да им е проведен инструктаж на работното място съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № РД-07-2/2009г., по т. 5 да не допуска до селскостопанска и др. дейност лица, на който не е извършен инструктаж по безопасност и здраве съгласно чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009г., по т. 6 да извършва своевременно инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицата, заети в селскостопански и др. дейности, съгласно чл. 11 от Наредба № РД-07-2/2009г., по т. 7 да не допуска до работа със самоходното оборудване / колесни трактори „МТЗ“ с рег [рег. номер на МПС] и „Т-25А“ с рег. № [номер]/ неправоспособни лица и неупълномощени лица съгласно чл. 210 от Наредба № 7/1999 г., по т. 8 да не допуска преместването на несамоходно работно оборудване без да са осигурени мерки за ограничаване на рисковете съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 211 от Наредба № 7/1999 г., по т. 9 да осигури ефективен контрол за извършването на селскостопанската дейност в землището на [населено място], без риск за здравето и по безопасен начин съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ, по т. 10 да определи писмено длъжностно лице от състава на работещите в [населено място], което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда съгласно чл. 403а, ал. 2 от КТ.

С решение № 743/10.02.2016 г. по адм. дело № 12353/2015 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на търговското дружество срещу задължителните предписания по чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По отношение на първото предписание – основание за неговото издаване е било установеното при извършената проверка от контролните органи полагане на труд в нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. След като са били налице предпоставките по чл. 405а, ал. 1 от КТ съществуването на трудово правоотношение между Н. Ц. Н. и [фирма] е било обявено с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно чл. 405а, ал. 2 от КТ постановлението се издава и при смърт на работника и служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 от КТ, както е в настоящият случай. Издаденото по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ постановление е законосъобразно, влязло в сила и породило своите правни последици съгласно решение № 2726 от 11.03.2016 г., по адм. дело № 5930/2015 г. на Върховния административен съд. С оглед на гореизложеното правилни са изводите в пъроинстанционното решение, че законосъобразно в оспорените предписания е прието, че Н. е предоставял работна сила без сключен трудов договор в писмена форма, с което е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

По отношение на предписания три, четири, пет и шест - [фирма] е задължен да спазва разпоредбите визирани в Наредба № РД-07-2/2009г. По делото безспорно се е доказало от дадените обяснения по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ и декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на непосредствените свидетели, както и от решение № 2726 от 11.03.2016 г., по адм. дело № 5930/2015 г. на Върховния административен съд., че А. Й. и Н. Н. са били в трудовоправна връзка с касационния жалбоподател, като и двамата са допуснати до работа без да им е извършен начален и последващ инструктаж за безопасност и работа. По делото, както пред първата инстанция така и пред настоящата не са представени доказателства на посочените лица да им е извършван инструктаж за безопасност и здраве при работа. С оглед на което правилни са изводите на съда по съществото, че са законосъобразни предписанията по т. 3, 4, 5 и 6 от оспорения протокол от 14.07.2014г.

По отношение на предписание седем - [фирма] съгласно разпоредбата на чл. 210 от Наредба № 7/99г. е задължен да не допуска до работа със самоходно оборудване неправоспособни лица и неупълномощени лица. По делото е било установено, че колесен трактор „МТЗ“ с рег. [рег. номер на МПС] и „Т-25А“ с рег. № [номер] се ползва от дружеството съгласно сключен договор за наем от 01.04.2013 г. и същият е управляван от А. И. Й. в деня на злополуката с Н. Н., без лицето да е упълномощено и да има изискващата се квалификация за това даваща му съответните права за управление. Тъй като горните твърдения не са опровергани, предписанието по т. седем от оспорения протокол е законосъобразно.

По отношение на предписание осем и девет – съгласно чл. 211 от Наредба № 7/99г. „При използване на самоходно и несамоходно работно оборудване, управлявано от работещи или с намиращи се в/на него работещи, се осигуряват мерки за ограничаване на рисковете, на които те са подложени включително от контакт на работещите с колелата или с гъсеничните вериги, както и срещу възможността да бъдат притиснати от тях“. Разпоредбата на чл. 275 от КТ предвижда „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“. Неправилните действия при работа с несамоходно работно оборудване – тракторно ремарке се явява един от рисковете, който работодателят в изпълнение на чл. 275 от КТ трябва да минимизира вкл. чрез контрол върху правилното експлоатиране на съответното работно оборудване и организация на работния процес. Т. задължение се явява в случая неизпълнено от касационния жалбоподател, следствие на което е и настъпилата трудова злополука с тежки последици.

По отношение на предписание десет – правилни са изводите на административния съд, че същото е законосъобразно. В нарушение на чл. 403, ал. 2 от КТ работодателят не е определил писмено длъжностно лице от състава на работещите в [населено място], което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че лицата Н. Ц. Н. и А. И. Й. не са работили за него. Съществуването на трудово правоотношение между Н. Ц. Н. и [фирма] е установено с влязло в сила решение № 2726 от 11.03.2016 г., по адм. дело № 5930/2015 г. на Върховния административен съд. Писмените обяснения и декларации, събрани в хода по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство съгласно чл. 171, ал. 1, вр. ал. 39, ал. 1 от АПК. От тях както и с оглед съвкупния анализ на останалите доказателства по делото по категоричен начин се доказва, че А. Й. е работил за [фирма]. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение от значение са обстоятелствата, че работата се е осъществявала на ливада собственост на дружеството и с трактори ползвани и наети от него. От обясненията и декларациите се установява, че Й. е осъществявал определени трудови функции – като общ работник в селското стопанство, което по своето същество представлява престиране на работна сила. Договорът за дарение на балите от 01.05.2014 г., и заповед № 13000132 от 29.11.2013г. на управителя на [фирма] са неотносими към спора.

С оглед изложеното по-горе настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото са събрани доказателства за правилното разрешаване на спора. Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден при спазване на администратинопроизводствените правила, и като е отхвърлил жалбата като неоснователна по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и по т. 10 и т. 5 Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 743 / 10.02.2016 г. по адм. дело № 12353 / 2015 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.