Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д. като [фирма], чрез процесуалния представител адв. М. Я срещу Решение № 1129 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 38/2015 г. по описа на Административен съд Бургас.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Поддържа, че в хода на съдебното производство е успял да докаже, че по отношение на всички описани в РД и в РА фактури не е доказано, че са обвързани с реално осъществени стопански операции предвид неустановяване на факта на предаване на стоките, което прави необосновано становището на ревизиращите органи за неосчетоводени от ревизираното лице – получател фактури, респ. неотчетено ДДС, както и извода за наличие на основание за облагане по реда на ЗДДФЛ. Твърди, че органите по приходите не са доказали осъществяването на основанията за облагане по специалния ред – по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, а първоинстанционният съд е анализирал превратно събраните в хода на ревизията писмени обяснения от доставчиците. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Б. при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда...