Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т срещу решение № 1/21.01.2016 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 534 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 041301489/26.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. Т, поправен с РАПРА № 1324501/24.01.2014 г., в частта за определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. и данъци по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., както и за задължителни осигурителни вноски за 2006, 2007 и 2008 г. Касаторът заявява общи трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на писмените и гласните доказателствени средства, обуславяща констатациите му за получени от данъчнозадълженото лице конкретни суми в брой през ревизираните периоди, които да участват в съпоставката на паричните доходи и разходи за определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК на доходи с неустановен произход. Обосновава противоречие с материалния закон на изводите на първостепенния съд за действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Иска отмяна на решението в частта разпореждаща отмяна на РА относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски и за подоходни данъци за 2006 и 2007 г., а за 2008 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ до 3 812.31 лева и съответната лихва и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Обжалва решението и в частта за разноските. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Й. Р. Р. отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за правилност на решението само в частта, разрешаваща спора за съществуването...