Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В. Б. Н. - Л., с адрес в [населено място], [община], подадена чрез процесуален представител, против заповед № РД - 26 - 199/30.06.2015 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /при съкращаване на длъжността/ във връзка с Устройствен правилник на Министерство на отбраната, изм. и доп. с ПМС № 123/2015 г. /обн.ДВ бр.37/2015 г./ и утвърдено ново длъжностно разписание № АМ - 250, в сила от 01.07.2015 г., е прекратено служебното й правоотношение на длъжност старши инспектор в отдел "Контрол на административната дейност и противодействие на корупцията", Инспекторат на Министерство на отбраната, с ранг II младши, считано от 01.07.2015 г. Жалбоподателката поддържа в жалбата и в съдебно заседание, че оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна, в нея липсват задължителни реквизити и е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила. Иска отмяната й или алтернативно задължаване на ответника да поправи датата на прекратяване на служебното правоотношение в служебната книжка на жалбоподателката и основанието за прекратяването му, прави искане за присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата - министърът на отбраната, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:
Жалбоподателката е работила като държавен служител в Министерство на отбраната, на длъжност "старши инспектор" в отдел "Контрол на административната дейност и противодействие на корупцията", Инспекторат на Министерство на отбраната, с ранг II младши, до 01.07.2015 г., като от тази дата е прекратено служебното й правоотношение с оспорената заповед поради съкращаване на щата, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл./. Видно от последното действало щатно и поименно разписание преди издаване на оспорената заповед - а именно № АМ -248, в сила от 01.02.2014 г. в отдел "Контрол на административната дейност и противодействие на корупцията" е имало 8 щатни бройки - началник отдел -1, държавен инспектор -2, главен инспектор - 4, старши инспектор - 1, последнтата заемана от жалбоподателката. Незаета щатна бройка е била една от бройките за държавен инспектор. Видно от цитираното в оспорената заповед ново щатно разписание № АМ - 250,в сила от 01.07.2015 г., в отдела вече са предвидени 7 щатни бройки, като няма предвидена длъжност "старши инспектор". В поименното разписение от 01.07. 2015 на свободната до момента щатна бройка за държавен инспектор е назначен държавен служител, който според приетото, неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице, преди тази дата е бил на длъжност "началник отдел" в друга дирекция на Министерство на отбраната.
Преди и след изменението на длъжностното разписание, длъжностните характеристики на запазените длъжности в отдела не са претърпели промяна. Сравнени с отпадналата длъжност същите имат някои общи задължения и изисквания, доколкото в тези на "държавен инспектор" и "главен инспектор" също като в длъжностната характеристика на жалбоподателката има предвидена контролна дейност по отношение на прилагане на законодателството. В същото време в длъжностните характеристики на "държавен инспектор" и "главен инспектор" има аналитични функции и произтичащите от тях задължения, които липсват в длъжностна характеристика на жалбоподателката за длъжността " старши инспектор". "Държавен инспектор" и "главен инспектор" са и с по - високо длъжностно ниво и по - високи изисквания за заемане в сравнение със "старши инспектор". Тези разлики в длъжностите са съобразени и с разпоредбите на чл.4 и чл.7 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията.
Към момента на издаване на оспорената заповед, на жалбоподателката е било разрешено ползване на неплатен отпуска за отглеждане на дете до 8 годишна възраст / родено на [дата на раждане]./, считано от 30.06.2015 г. до 29.12.20015 г., видно от заповедта на л.35.
Видно от оспорената заповед, същата е връчена на жалбоподателката, на 20.08.2015 г. в период, в който е ползвала разрешения й неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - а именнно органът по назначаването по смисъла на чл.106, ал.1 ЗДСл., притежава необходимата писмена форма и изискуемите от чл.108, ал.1 ЗДСл. реквизити - правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг, При издаването й не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, доколкото, видно от разпоредбата на чл.107б ЗДСл., уреждащ случаите, в които държавните служители се ползват със закрила при уволнение, между тях не попада хипотезата на държавен служител, ползващ отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст на основание чл.63 от ЗДСл. вр. чл.167а, ал.1 от Кодекса на труда.
Налице е и материалноправното основание, посочено в заповедта - а именно съкращаване на щата по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая длъжнстта на жалбоподателката е престанала да съществува, както като нормативна позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания към нея. Липсва новосъздадена с новото длъжностно разписание длъжност, чиито функции, задължения и изисквания да са същите или поне еднакви в преобладаваща си част с тази на жалбоподателката.
Не е нарушена и целта на закона - а именно органът по назначението да реорганизира дейността си по целесъобразност и да прави структурни изменения при спазване на притнципа на съразмерност. В случая е имало свободна щатна бройка "държавен експерт" - длъжност с по-виско длъжностно ниво и по - високи изисквания за заемане от съкратената длъжност на жалбоподателката, но преценката на органа да преназначи на нея служител, заемал до измененията в длъжностното разписание още по - висока длъжност не нарушава принципа за съразмерност - да се запазят квалифицираните служители независимо от структурните изменения.
Предвид изложеното и след преценка на основанията по чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че оспорването срещу процесната заповед, следва да бъде отхвърлено.
Неоснователно е и алтернативно формулираното искане с правно основание чл.121, ал.1, т.4 ЗДСл - за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, като прекратяването да се счита от датата на връчване на заповедта. На първо място под "основание за прекратяване на служебното правоотношение", чията поправака може да се иска по реда на цитираната разпоредба, се разбира правното основние за прекратяването му / в случая - чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл./, а не датата на прекратяване. Освен това за датата на прекратяването правилно е вписана в служебната книжка дата, посочена в заповедта, тъй като се касае за едностранно прекратяване на правоотношението от органа по силата на административен акт с предварително изпълнение, без да е необходимо узнаване от страна на адресата, за да произведе действие. Датата на връчване, която в случая е значително по-късно поради ползвания неплатен отпуск, е от значение единствено за преценка срочността на жалбата срещу заповедта. Този извод не противоречи по - никакъв начин на разпоредбата на чл.167а, ал.8 от КТ, както твърди жалбоподателката, тъй като последната единствено приравнява времето на използване на отпуска по чл.167а КТ на трудов стаж.
Поради горното искането по чл.121, ал.1, т.4 от ЗДСл. следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателката разноски. В полза на Министерство на отбраната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на В. Б. Н. - Л., с адрес в [населено място], [община], против заповед № РД - 26 - 199/30.06.2015 г. на министъра на отбраната.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. Б. Н. - Л., с адрес в [населено място], [община], с правно основание чл.121, ал.1, т.4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), за поправка на основанието за прекратяване на служебното й правоотношение, от министъра на отбраната, в служебната й книжка, чрез вписване на друга дата, от която е прекратено правоотношението й.
ОСЪЖДА В. Б. Н. - Л., с адрес в [населено място], [община], [улица], да заплати 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение на Министерство на отбраната.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.