Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ М. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 4114/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. М., против решение № 308/26.02.2021 г., постановено по адм. д. № 953/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, в частта, в която е отменен РА № Р-02000219003329-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД – Бургас на НАП, частично потвърден с решение № 50/23.03.2020 година на директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП, относно определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01 – 31.12.2016 г. за размера над 2 063,42 лева главница и 563,47 лева лихва, до определения от администрацията размер от 3013,61 лева главница и 822,95 лева лихва. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал единствено представените от „Алемо“ ЕООД доказателства, които са диспозитивни документи без обвързваща съда материална доказателствена сила и без извършен съвкупен анализ на всички доказателства по делото. Сочи също така, че чл. 6 от сключения договор за продажба на автомивка предвижда приемането да се осъществи с подписване на приемо-предавателен протокол, но такъв липсва по делото. Оспорва се подписа в договора на Д. Ендже; липсата на печат на „Кайсу“ ЕООД /купувач по договора/, както и подпис на ревизираното лице или представител на „Кайсу“ ЕООД в представената фактура за продажбата на автомивката в полза на „Алемо“ ЕООД, което води до извод, че същата е съставена в по-късен момент. С оглед тези съображения касаторът счита, че реална сделка между „Алемо“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД не е осъществена, поради което не може да бъде прието, че със сумата от 9 500 лв. К. Каймак е погасил задължения на „Кайсу“ ЕООД към негов контрахент. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване изцяло на РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 315 лв. за всяка инстанция.

Ответникът - К. Каймак, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението в обжалваната част първоинстанционния съд е отменил РА относно определените на К. Каймак задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01 – 31.12.2016 г. за размера над 2 063,42 лева главница и 563,47 лева лихва, а в останалата част жалбата му е отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отмени частично РА, решаващият състав е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установил е от фактическа страна, че РА е издаден след извършена ревизия при особените правила на чл. 122 – 124а от ДОПК, предвид наличието на обстоятелството по чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК. Определена е данъчна основа в размер на 30 013,61 лева, включваща сумата от 25 445,67 лева получена от К. Каймак от „Кайсу“ ЕООД, по отношение на която РЛ не е представило доказателства, че тези парични средства са използвани за заплащане на задълженията на дружеството, а не за лични разходи, както и сумата от 4 690,44 лева - установен недостиг на парични средства, представляващи превишение на извършените разходи спрямо получените доходи. Определен е дължим данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 3 013,61 лева и лихва в размер на 822,95 лева.

За да намали така определените с РА задължения, решаващият състав е кредитирал представените в хода на съдебното производство от трето задължено лице – „Алемо“ ЕООД писмени доказателства: договор за покупко-продажба от 30.06.2016 г., сключен между „Алемо“ ЕООД – продавач и „Кайсу“ ЕООД, с който последното дружество е придобило автомивка за леки автомобили в гр. Сливен за сумата от 9500 лева (лист 766 - 767), фактура № 12 от 30.06.2016 г. (л. 768) и аналитичен регистър на „Алемо“ ЕООД за сметка 411 (Клиенти) за 2016 г. (л.769). Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че сумата в размер на 9 500 лева е заплатена от ревизираното лице в полза на „Алемо“ ЕООД във връзка със закупуването от страна на „Кайсу“ ЕООД на автомивка. Тази сума е предоставена на К. Каймак, съгласно РКО от 30.06.2016 г. с цел извършване на плащания, свързани със задължения на последното дружество към доставчици и неправилно е квалифицирана от приходните органи като доход на лицето с неустановен произход.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания са свързани с реалността на сделката между „Кайсу“ ЕООД и „Алемо“ ЕООД.

Настоящият състав счита, че на тези възражения съдът е дал подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи, при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателства.

Обосновано съдът е ценил представените в съдебното производство от трето задължено лице писмени доказателства. Същите са относими към правния спор доколкото са свързани с твърденията на РЛ, че сумата от 9500 лева е ползвана за заплащане на задължения на „Кайсу“ ЕООД в полза на продавача, а не доход с неустановен произход в какъвто смисъл са аргументите на администрацията, като липсват доказателства за извършена насрещна проверка на „Алемо“ ЕООД в хода на ревизията. Така приетите в с. з. на 03.11.2021 г. документи не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК от процесуалния представител на касатора, поради което и неоснователно едва с настоящата жалба се навеждат възражения свързани с автентичността на подписа на представляващия купувача – Д. Ендже. Липсата на печат върху договора на дружеството – купувач, както и на приемо-предавателен протокол между страните по сделката е без отношение към неговата валидност. Още повече подписването на протокола визиран в чл. 6 от договора не може да бъде вменено като задължение на К. Кайак, който не е представляващ дружеството купувач и не е договарял сделката.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА досежно получената от лицето сума от 9500 лв., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора не се присъждат разноски на ответника за настоящото производство, тъй като липсват доказателства за реалното им заплащане.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/26.02.2021 г., постановено по адм. д. № 953/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас в обжалваната му част. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Росица Драганова