Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 4134/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София против решение № 566/03.02.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5604/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22221014003734-091-001/20.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП за определения на А. Т. ЕАД корпоративен данък за 2011 година в размер на 322 155.10 лева и съответните лихви от 108 481.25 лева и администрацията е осъдена за плати съдебните разноски по делото.

В жалбата е посочено касационно основание по чл.209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон - ЗКПО и приложимите Международни счетоводни стандарти (МСС). Касаторът счита, че в мотивите на съдебното решение липсва съдържателен и обективен анализ на обстоятелствата, които имат пряко отношение към разглежданата сделка и по преценката за прилагане на чл. 16 ЗКПО. Поддържа и доводи за неизпълнение указанията на горната инстанция. Излага съображения, че приетата при новото разглеждане на делото от първата инстанция съдебно - счетоводна експертиза е необективна и по същество невярна, макар и същата да не е оспорена по предвидения процесуален ред. Счита, че с неотразяване на сделката цесия заедно с обезпечението (в счетоводството на ревизираното лице) са нарушени чл. 4 и чл. 13 от ЗСч (отм), както и параграф 13 от МСС 1 Представяне на финансовите отчети и разпоредбите на МСС 38 Нематериални активи и МСС 39 Финансови инструменти. Поддържа тезата, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗКПО - наличие на привидна и прикрита сделка, при което се прилагат правилата относно прикритата сделка.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски на основание чл.161, ал.1 ДОПК.

Ответникът - А. Т. ЕАД, чрез адв. Г. П. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, в частта, в която на А. Т. ЕАД е установен корпоративен данък за 2011 година в размер на 322 155.10 лева и съответните лихви от 108 481.25 лева. Задължението е резултат от извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл.16, ал.1 ЗКПО за 2011 г. със сумата 3 221 551 лева представляваща пазарната цена на проект за банка Данубиус банк към 27.12.2011 г. по договор, сключен между А. Т. ЕАД и Репо 1 ЕООД. Органите по приходите са приели, че договорът за прехвърляне на вземане от 27.12.2011 г. сключен между А. Т. ЕАД и Репо 1 ЕООД като свързани лица по смисъла на §1, т.3, б. г от ДР на ДОПК е прикрит договор за покупко - продажба на нематериален актив - ноу хау, проект за банка Данубиус банк, поради което представлява отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 16, ал.1 ЗКПО.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 7243/15.05.20219 г. постановено по адм. дело № 14824/2018 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил предходно решение № 5758/12.10.2018 г. на Административен съд, София град по адм. дело № 11176/2015 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Дадени са указания да се съобразят всички относими доказателства, обосноваващи основание за приложението на чл.16, ал.1 ЗКПО, като се направи и краен извод за размера на пазарната цена на обезпечението на цедираното вземане и коя от извършените експертизи е приложима, да се анализира и счетоводствата отчетност на дружеството, съобразно задължителните за прилагане МСС 1 Представяне на финансовите отчети и разпоредбите на МСС 38 Нематериални активи и МСС 39 Финансови инструменти, като се постави допълнителна задача на съдебно - икономическата експертиза и след съпоставка на тази експертиза с останалите доказателства по делото, съдът по същество да определи дължимия размер на задължението за пряк данък по ЗКПО за 2011 г.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт, като издаден в нарушение на материалния закон. От събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства съдът е приел, че в случая незаконосъобразно са приложени нормите на чл.15, чл. 16, ал.1, 2 и 3 от ЗКПО и незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на ревизираното дружество със сумата 3 221 551 лева, поради което незаконосъобразно е определено задължение за корпоративен данък в размер на 322 155.10 лева и съответните лихви от 108 481.25 лева.

В мотивите си съдът е посочил, че предмет на данъчна регулация от органите по приходите е договор за прехвърляне на вземане от 27.12.2011 г., сключен от А. Т. ЕАД и Репо 1 ЕООД и съответно предмет на съдебния спор е характерът на тази сделка - продажба на вземане, обезпечено с документацията по проект Данубиус банк, както твърди жалбоподателят или е продажба на нематериален актив (Know-how) както е прието в оспорения ревизионен акт, според пазарната му цена, определена по реда на чл. 60 и сл. ДОПК, със стойността на който е извършено увеличението на финансовия резултат на ревизираното лице за 2011 г. В тази връзка изрично е отбелязал, че сделката за покупка на вземането по договора за цесия от 05.04.2011 г., сключен от ревизираното лице с Финансиа груп АД не е предмет на регулация с оспорения ревизионен акт.

От фактическа страна съдът е установил, че с договор за цесия от 05.04.2011 г., Финансиа груп АД цедент е прехвърлило на А. Т. ЕАД като цесионер вземането си срещу Еф Сървисиз ЕООД в размер на 3 824 100.28 лева, възникнало на основание договор за заем от 10.03.2008 г. и споразуменията към него, в това число главница в размер на 3 394 793.53 лева и начислени лихви в размер на 429 306.75 лева, заедно с всички принадлежности, включително, но не само начислените до момента лихви, а съгласно договора за заем и бъдещи лихви. Цената, която цесионерът се е задължил да заплати е 3 823 000 лева. На датата на сключване на договора - 05.04.2011 г. два приемо - предавателни протоколи, единият от които за предаване на договорната и счетоводна документация на прехвърленото вземане, а другият - с който цедентът Финансиа груп АД предава на цесионера А. Т. ЕАД оригинала на документация, представляваща и свързана с проекта Данубиус банк, като документацията е предадена като обезпечение на вземането по договора за заем, което е обект на цесията. Съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че така предоставеното обезпечение не е отразено в счетоводството на ревизираното дружество. В хода на ревизията дружеството е дало обяснения, че именно защото документацията е предоставена като обезпечение по договора за цесия, в счетоводните регистри не е извършено отразяване на обезпечението. От събраните при ревизията доказателства и констатациите в ревизионния доклад, съдът е установил, че документацията на проекта Данубиус банк е предоставена от Еф Сървисиз ЕООД на Финансиа груп АД със споразумение и приемо - предавателен протокол, подписани на 09.09.2010 г. като обезпечение на задълженията на заемателя Еф Сървисиз ЕООД по договор за заем от 10.03.2008 г. От документите представени в ревизионното производство и констатациите в ревизионния доклад, съдът е установил, че след придобиване на вземането по договора за цесия от 05.04.2011 г., А. Т. ЕАД е отправяло покани към длъжника Еф Сървисиз ЕООД за заплащане на сумите. Поканите са получени от дружеството - длъжник на 03.07.2011 г., на 05.08.2011 г., на 02.10.2011 г. и на 09.12.2011 г., но плащания не са констатирани. При тези обстоятелства от ревизираното лице е възложена и извършена оценка на предприятието на Еф Сървисиз ЕООД от независим оценител към м.11.2011 г., с която са оценени възможностите за събиране на вземането и необходимостта от обезценка на активите за целите на изготвяне на финансовите отчети. Към датата на оценката Еф Сървисиз ЕООД е в ликвидация и оценката на предприятието му е определена на 1 лева. С решение от 12.12.2011 г. едноличният собственик на капитала на А. Т. ЕАД приема и одобрява действията на изпълнителния директор на дружеството във връзка с обезценката на вземането от Еф Сървисиз ЕООД и изисква предприемането на действия по продажбата му на трета страна, специализирана в събирането на вземания. От представените в съдебното производство доказателства - книга на акционерите, на А. Т. ЕАД, временно удостоверение № 3/10.10.2011 г. и джиро от 25.10.2011 г., съдът е установил, че към датата на докладна записка от 09.12.2011 г. до Л. И. Л. А. Ф. Х. АД, което е вписано в търговския регистър като едноличен собственик на капитала в А. Т. ЕАД, прехвърлило всички притежавани от него обикновени, налични и поименни акции на (5 000 000 бр.) от капитала на ревизираното дружество с номинална стойност 1 лева всяка от тях на Вилно селище Аклади ЕАД, чийто едноличен собственик е Л. И. Л.

В резултат на решението на едноличния собственик на капитала от 12.12.2011 г., на 27.12.2011 г. е сключен процесният договор за цесия между А. Т. ЕАД като цедент и Репо 1 ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземането, придобито от ревизираното дружество от Финансиа груп АД по договор за цесия от 05.04.2011 г. с длъжник Еф Сървисиз ЕООД, възникнало по договор за заем от 10.03.2008 г. и споразуменията към него. Предмет на цесията от 27.12.2011 г. е вземане срещу Еф Сървисиз ЕООД в размер на 4 088 243.12 лева, в това число главница в размер на 3 394.793.53 лева и начислени лихви в размер на 693 449.59 лева, както и всички други принадлежности, включително и бъдещи лихви. Цената по този договор е 1000 лева плюс 30 % от реално получените от цесионера приходи от вземането, събрани в 5 годишен срок от датата на сключване на договора. С приемо - предавателен протокол от 27.12.2011 г. от А. Т. ЕАД на Репо 1 ЕООД е предадена в оригинал документацията, представляваща и свързана с проект Данубиус банк. От представеното в хода на ревизията обяснение на Я. П., управител на Репо 1 ЕООД е установено, че това дружество е закупило вземането от Еф Сървисиз ЕООД предмет на договора за цесия от 27.12.2011 г., без да има какъвто и да било интерес от реализиране на проект Банка. Според даденото обяснение, документацията, представляваща и свързана с проекта Данубиус банк е предоставена единствено като обезпечение на вземането.

Според съда в хода на ревизията е установено счетоводното отчитане от А. Т. ЕАД на договора за цесия от 05.04.2011 г., сключен с Финансиа груп АД, по силата който е придобито вземането срещу Еф Сървисиз ЕООД, както и на договора за прехвърляне на вземане от 27.12.2011 г., с който вземането е продадено на Репо 1 ЕООД.

Установено е, че вземането за главницата по цесията с Финансия груп АД, в размер на 3 394 793,53 лева е отразено по дебита на сметка 498111 (ЕФ Сървисиз - цесия с Финансиа груп) срещу кредита на сметка 15102; продажбата на вземането от ЕФ Сървисиз ЕООД към Репо 1 ЕООД за сумата от 1 000 лева е отразена по дебита на сметка 498112 (Репо 1 - цесия с Еф Сървисиз) срещу кредитирането на сметка 498111 (ЕФ Сървисиз - цесия с Ф. груп); начислените лихви в размер на 693 449,59 лева са осчетоводени по дебита на 4961102 (ЕФ Сървисиз - цесия с Финансиа груп). Установено е, че А. Т. ЕАД е отразило по дебита на сметка 62601 (Разходи от продажби на цесии) сумата от 4 087 243,12 лева срещу кредитирането на сметка 498111 (ЕФ Сървисиз - цесия с Финансиа груп) в размер на 394 793,53 лева и кредитиране на сметка 49961102 (ЕФ Сървисиз - цесия с Финансиа груп) в размер на 693 449,59 лева). Отчетеният разход в размер на 4 087 243,12 лева е отразен по кредита на сметка 62601 срещу дебита на сметка 123 (Печалби и загуби от текуща година). Така установеното осчетоводяване е потвърдено и от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. В резултат ревизираното лице е отчело обща нетна загуба в размер на 4 087 243,12 лева, намерила отражение в счетоводния му финансов резултат за 2011 г.

Във връзка с мотивите на решаващия орган, че не е доказано съществуването на дълг на Еф Сървисиз ЕООД към Финансиа груп АД, съдът от събраните по делото писмени доказателства, представени по реда на чл. 192 ГПК и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвено от в. л. Пендичева е приел за установено наличието на дълг в размер на 3 394 793.53 лева по договор за заем от 10.03.2008 г. и допълнителните споразумения към него. Съдът се е аргументирал, че договорът за заем е реален договор и елемент от фактическия състав по сключването му е предоставянето на паричните суми. Вещото лице подробно е описало датите на които е извършено плащане от заемодателя на заемателя на заетите суми, както и надлежното счетоводно отразяване на заетите и върнати суми в счетоводството на заемодателя Финансиа груп АД. Размерът на дълга, изчислен от експерта, съответства на размера на прехвърленото вземане (главница) по договора за цесия от 05.04.2011 г. и на главницата по договора за прехвърляне на вземане от 27.12.2011 г.

При тези обстоятелства съдът е приел за правилно извършеното от А. Т. ЕАД отписване на цялото вземане, независимо, че по договора от 27.12.2011 г. е договорена твърда сума от 1000 лева. Така извършеното осчетоводяване, според съда, е в съответствие с принципа за текущо начисляване по чл. 4, ал.1, т.1 от ЗСч, който изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства.

Съдът е приел, че документацията на проекта Данубиус банк е обезпечение по договора за цесия, по който А. Т. ЕАД е цесионер. С оглед на това е обосновал извод, че проектът представлява условен актив за ревизираното дружество, който съгласно § 31 от МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, не се признава т. е. не се записва в счетоводните регистри на предприятието. Условните активи се превръщат в активи, когато реализацията на доходи, свързана с тях е сигурна за предприятието - § 33 от МСС 37. Според съда в процесния случай реализация да доходи от посочения проект не се очакват, поради което отразяването му в счетоводството на А. Т. АД ще е в противоречие със Закона за счетоводството и МСС.

В изпълнение на указанията на горната инстанция съдът е обсъдил заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвено при новото разглеждане на делото, според което по силата на МСС 7 и МСС 32, вземането придобито и прехвърлено в рамките на една отчетна година (2011) не намира отражение в годишния финансов отчет и посочените МСС не са приложими.По отношение на МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, вещото лице е посочило, че този стандарт не разрешава вписването в счетоводните регистри на условни активи, а евентуално предвижда оповестяване на условен актив. В конкретния случай вземането не следва да бъде оповестявано, тъй като е придобито и продадено в рамките на една отчетна година. По приложението на МСС 39 Финансови инструменти в експертизата е даден отговор, че вписванията в счетоводните регистри на А. Т. ЕАД съответстват на ЗСч и МСС.

По отношение отразяването на обезпечението в счетоводството на ревизираното лице, експертът е изследвал наличието на нематериален актив и условията за неговото счетоводно отразяване и е посочил, че документацията по проект Данубиус банк няма реализуема стойност. Този извод е основан на писмото на БНБ, че производството по издаване на банкова лицензия е прекратено, поради оттегляне на заявлението от вносителите, както и на липсата на каквито и да било заведени активи в счетоводството на Еф Сървисиз ЕООД, които да стоят срещу предоставената в обезпечение документация, отразени са само разходи. Съдът е приел, че в съответствие с общата рамка на МСС, МСС 37 и МСС 38 ревизираното дружество правилно не е признало за актив проекта Д. Б. документацията, по който е представлявала единствено обезпечение на вземането, придобито и прехвърлено в рамките на една година. Съдът е изложил подробни мотиви относно договорът за цесия, уреден в чл. 99 и сл. от ЗЗД и предвид условията на процесния договор и свободата на договаряне в чл. 9 и чл. 20 от ЗЗД е приел, че в случая волята на страните е именно прехвърляне на вземане, а не продажба на нематериален актив. Документацията не е предмет на процесния договор, а обезпечение към вземането.

Съдът е съобразил, че в хода на ревизионното производство липсва анализ дали към датата на договора за цесия от 27.12.2011 г. документацията, представляваща и свързана с посочения проект има някаква реализуема стойност, за да бъде обект на продажба. Нейната стойност е определена въз основа на експертизата по чл. 60 ДОПК и с определената индикативна стойност на проекта Банка, съгласно оценката възложена от Финансиа груп АД на Старт 999 ЕООД. Последната е валидна до 14.07.2010 г. Според съда тези оценки не опровергават факта, че към 2011 година не е формиран нематериален актив ноу хау.

Като неотносими са преценени доводите на решаващия орган за липса на капитализиране на разходите по проекта Д. Б. в годишния финансов отчет на А. Т. АД, тъй като дружеството няма никакво отношение към реализирането на този проект, нито е страна по какъвто и да е договор, свързан с него, не е поемало разходи по този проект. На основание чл. 170, ал.1 АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК съдът е приел, че органите по приходите не са изпълнили доказателствената си тежест в процеса и не са установили фактическите основания за издаване на оспорения ревизионен акт и извършеното облагане на основание чл. 16, ал.1 ЗКПО, включително и чрез извършването на поредица от сделки между свързани лица целящи натрупване на разходи в едно дружество - член на групата, без насрещна престация срещу предоставени заеми, което е довело до отчитане на загуби, респективно неотчитане на преки и косвени данъци.

В допълнение съдът е констатирал, че договорът за цесия от 27.12.2011 г., с който е извършено преобразуването на финансовия резултат, не е сключен между свързани лица. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че според данните от търговския регистър и учредителния акт управител на Репо 1 ЕООД е М. Р., а не М. Т., поради което и чл. 15 ЗКПО е неприложим.

Решението е правилно постановено.

Съдът е установил фактите по спора в съответствие със събраните доказателства по делото и е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 224 от АПК. Съдът е изпълнил указанията на горната инстанция, като е назначил съдебно - счетоводна експертиза за анализ на счетоводните записвания на ревизираното лице по спорната сделка и съответните МСС и при преценката си относно дължимия корпоративен данък за 2011 г. е съобразил даденото заключение за липса на основания за завеждане или оповестяване на обезпечението, съответно нематериален актив.

Правилно съдът е приел, че предмет на данъчна регулация е договорът за прехвърляне на вземане от 27.12.2011 г., сключен между А. Т. ЕАД и Репо 1 ЕООД. Законосъобразни са и изводите му, че по делото не е установено страните по този договор да са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б г от ДР на ДОПК и чл. 15 от ЗКПО, посочен като правно основание за издаване на ревизионния акт, е неприложим. Нормата на чл. 16, ал.1 ЗКПО регламентира отклонение от данъчно облагане по сделки и между несвързани лица, поради което правилно съдът е изложил мотиви и е извършил преценка за приложението й. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба, че е игнорирана хипотезата на отклонение от данъчно облагане за прикриване на сделка по продажба на нематериален актив, чрез сключването на привидна сделка по прехвърляне на вземане на основание чл. 99 и сл. ЗЗД. Съдът е изложил мотиви в тази връзка, като е посочил твърденията на страните в процеса и е обсъдил събраните по делото доказателства. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че не е установено отклонение от данъчно облагане по сделката от 27.12.2011 г. и предпоставките за приложението на чл. 16 ЗКПО. В чл. 16, ал.1 ЗКПО е предвидено, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл. 16, ал. 3 ЗКПО когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

Изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е установено, че договорът за прехвърляне на вземане от 27.12.2011 г. сключен от между А. Т. ЕАД и Репо 1 ЕООД е привидна сделка, т. е. сделка, по която страните не целят настъпването на правните последици на цесията по смисъла на чл. 99 и сл. ЗЗД и че с тази сделка се прикрива продажба на нематериален актив - документация, представляваща и свързана с реализирането на проект Д. Б. От събраните по делото писмени доказателства, обосновано съдът е приел, че посочената документация представлява обезпечение на вземането на Финансиа груп АД срещу Еф Сървисиз ЕООД по договора за заем от 10.03.2008 г. и е прехвърлено в полза на А. Т. ЕАД и в последствие на Репо 1 ЕООД на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД заедно с прехвърлянето на вземането по договора за заем. Обстоятелството, че Репо 1 ЕООД не е имал какъвто и да било интерес от покупка на нематериален актив по договора от 27.12.2011 г., се установява и от писмените обяснения на Репо 1 ЕООД, събрани в хода на ревизията, които представляват годно доказателствено средство по чл. 56 ДОПК. По отношение липсата на осчетоводяване на обезпечението, правилно и в съответствие с указанията на горната инстанция, съдът е съобразил заключението на съдебно - счетоводната експертиза, прието при новото разглеждане на делото. Доводите в касационната жалба, че експертизата е необективна и невярна, по същество представляват оспорване на заключението, каквото процесуално действие не е допустимо пред касационната инстанция съгласно чл. 219 АПК. Касаторът не е оспорил заключението и не е направил доказателствено искане за назначаване на повторна експертиза при условията на чл. 201 от ГПК. Заключението е преценено от първоинстанционният съд съгласно чл.202 ГПК в съответствие с представените писмени доказателства и не са налице основания да не бъде кредитирано. Правилно и в съответствие с общата воля на страните, обективирана в сключените договори и подписаните приемо - предавателни протоколи, съдът е приел, че не се установява наличието на нематериален актив, който да е предмет на продажба. На това основание законосъобразна е и преценката на извършената оценка на такъв актив, направена в хода на ревизията.

В касационната жалба са повторени всички твърдения на решаващия орган за симулативност на договора за цесия от 27.12.2011 г. , които са поддържани пред първоинстанционния съд. Тези твърдения са обсъдени при постановяване на обжалваното съдебно решение и законосъобразно са отхвърлени като недоказани. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се подкрепят от доказателства по делото и съответстват на материалния закон, поради което не следва да бъдат повтаряни. От приетите по делото писмени доказателства за предоставени парични суми от заемодателя Финансиа груп АД на заемателя Еф Сървисиз ЕООД и частично погасяване на задълженията по договора от 10.03.2008 г., правилно съдът е отхвърлил твърдението на решаващия орган за липса на дълг на Еф Сървисиз ЕООД към Финансиа груп АД по посочения договор. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвено от в. л. Пендичева е опровергано и твърдението, че размерът на вземанията по договора за заем (главница) не съответства на размера на вземането (главница) предмет на договора за цесия от 05.04.2011 г. сключен между Финансиа груп АД и А. Т. ЕАД и на договора за цесия от 27.12.2011 г., сключен между А. Т. ЕАД и Репо 1 ЕООД.

Изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното дружество не е имало задължение за осчетоводяване на обезпечението, прехвърлено заедно с вземането, предмет на договорите за цесия в рамките на финансовата 2011 година, е установено при новото разглеждане на делото от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице - одитор и е обосновано с приложението на § 31 от МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи. Според експерта обезпечението представлява условен актив и съгласно § 31 от МСС 37 предприятието не признава условните активи. Съгласно § 34 от МСС 37 условен актив се оповестява според изискванията на § 89, когато постъпването на входящ поток икономически ползи е вероятно. В разглеждания случай не е установена такава вероятност за процесното обезпечение, поради което за ревизираното лице не е било налице основание да го оповести в годишния си финансов отчет за 2011 година.

Всички доводи на касатора, че съдът не е извършил сравнение между цената по договора от 05.04.2011 г. и договора за цесия от 27.12.2011 г. са ирелевантни за извършената с ревизионния акт данъчна регулация на сделката от 27.12.2011 г., която е с пазарната стойност на обезпечението, а не с корекция в цената на договора за цесия по пазарни стойности, респективно с корекция на отчетените разходи по договорите за цесия. От друга страна по делото са представени доказателства за обезценка на вземането и за промяна в статута на длъжника Еф Сървисиз ЕООД, чиято дейност е прекратена чрез ликвидация - обстоятелства, релевантни за цената на вземането към момента на продажбата му от ревизираното дружество на Репо 1 ЕООД.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника по касация, следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 2 160 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 566/03.02.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5604/2019 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на А. Т. ЕАД сумата 2 160 лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мадлен Петрова

/п/ Весела Павлова