Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Ф. Т. Маркетинг” ООД – гр. С. срещу решение № 2113/21.04.2012 г., постановено по адм. дело № 212/2011 г. по описа на Административен съд, София – град в частите, в които е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001002703/23.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1827/29.11.2010 г. на директора на дирекция „О"АД - изпълнител и също е от 02.04.2009 г. В т. 5 от споразумението от 02.04.2009 г. с касатора и "Вагоноремонтен завод 99" АД е прието, че след ремонтиране на стоките от „Вагоноремонтен завод 99” АД, същият монтира стоките, собственост на касатора, а последният издава фактура на „Вагоноремонтен завод 99” АД, който се задължава да му заплати стойността на доставката. На практика с посочените споразумения е прието, че доставяната от касатора стока ще се влага в рециклирането на вагони, като за целта са съставени и приемателно-предавателни протоколи между дружеството - касатор и "Вагоноремонтен завод 99" АД и затова няма спор между страните по делото, тъй като ревизиращият орган е признал предаването на процесното оборудване. Следователно, налице е възникнало данъчно събитие, за което касаторът е бил дължен да начисли ДДС - чл. 86, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 25, ал. 3, т. 1 и чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Относно издадените от касатора фактури на "Коловак" ЕООД, а не на "Вагоноремонтен завод 99" АД, законосъобразни са изводите на съда, че данъчното събитие е настъпило в отношенията между касатора и "Вагоноремонтен завод 99" АД, а с "Коловак" ЕООД няма никакви доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки - оборудване за ж. п. вагони, а само фактуриране. При невъзникнало данъчно събитие с "Коловак" ЕООД, а при установено наличие на такова по отношение на "Вагоноремонтен завод 99" АД, касаторът е бил длъжен да начисли ДДС. В този смисъл законосъобразно първоинстанционния съд е потвърдил констатациите на ревизионния акт, с който са установени задължения за ДДС за процесните периоди.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав при извършената проверка на обжалваното пъровинстаницонно съдебно решение не установи да са извършени сочените от касатора нарушения и затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Господинова за юрисконсултско възнаграждение, то не следва да се уважава, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2113/21.04.2012 г., постановено по адм. дело № 212/2011 г. по описа на Административен съд, София – град в обжалваните части. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а С.А.