Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, [населено място] против решение № 840 от 09.04.2014г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2998/2013г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/24.04.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 354/24.07.2013г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП [населено място]. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК - според компетентната териториална дирекция. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Ответникът – Н. С. А. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Счита, че не следва да се цени като доказателство представеното с касационната жалба решение № РМФ-286 от 19.12.2009г. на Управителния съвет на НАП, тъй като с него се цели да се установят нови фактически установявания по отношение компетентността на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията. Твърди, че в случая от събраните в...