Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. К. срещу Решение № 1932 от 02.09.2014г., постановено по адм. дело № 2985 по описа на Административен съд – Пловдив за 2012година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт №[ЕИК] от 04.5.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД П. на НАП, И.-П. потвърден с Решение № 1063 от 22.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - П. при ЦУ на НАП, сега Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил изложените доводи в подадената жалба и събраните по делото писмени доказателства, а извода му за материална законосъобразност на издадения ревизионен акт е в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не дал отговор на въпроса по възражението им за изтекла 5 годишна давност, нито пък отговорил защо тази давност не може да се приложи, а следва да се изследва въпроса за абсолютната давност. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Б., в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура...