5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№2293

[населено място],16.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х.

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

М. К.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. 1109 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Първа инвестиционна банка“ АД чрез адв. Г. В. обжалва решение № 112 от 01.02.2024 г. по гр. д. 882/23 г. по описа на АС-София, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете за главница за горницата над 17 814,60 евро до пълния предявен размер от 19 332,12 евро и за вземане за договорна лихва за горницата над 6 507, 19 евро до 18 867,73 евро при пълен предявен размер от 19 566,35 евро, като погасени по давност.

Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон, конкретно нормата на чл. 110 от ЗЗД. Твърди, че приложимо е ТР 1/21.1.2022 г. по т. д. 5/19 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му бил падежът на последната разсрочена вноска и моментът, в който била обявена предсрочната изискуемост. Началният момент, от който започвал да тече давностният срок за вземания за главница и/или договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит била датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита или датата, на която е настъпила предсрочна изискуемост. Позовава се и на тълкуването на понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, извършено с Тълкувателно решение 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Излага съображения, че началната дата на изискуемост на задълженията, на основание посочения договор за банков кредит, бил падежът на последната вноска 30.11.2022 г. или датата на предсрочна изискуемост, която била 10.09.2019 г, заявлението за издаване на заповед на основание чл. 417, т. 2 от ГПК било подадено на 12.12.2019 г. , следователно вземанията за главница и договорни лихви не били погасени по давност. Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете в обжалваните части. Претендира разноски.

В изложението съгласно чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена предсрочна изискуемост?

2. Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна договорна лихва, начислена по и на основание договор за банков кредит?

Твърди и по двата поставени правни въпроси наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради наличие на противоречие с решение № 50 173 от 13.10.2022 г. по гр. д. 4674/21 г., ВКС, III ГО. Освен това сочи и наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Ответникът М. Ф. Б. чрез адв. Ч. Д. оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Оспорва становището на жалбоподателя за началния момент, от който започва да тече срока за погасителна давност върху вземанията на банката за връщане на сумата, отпусната на основание договор за банков кредит, платима на предварително уговорени анюитетни вноски. Излага подробни съображения. Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови решението си, в обжалваната част, въззивният съд е приел за установено, че между страните е бил налице сключен договор за банков кредит, както и двустранно подписан погасителен план. Прието е, че издължаването на отпуснатия в размер от 19 500 евро кредит на 120 броя анюитетни вноски, всяка в размер от 352,38 евро, първата е с падеж 30.12.2012 г. и последната - с падеж 30.11.2022 г. Също така е установено, че ответникът –кредитополучател е заплатил само първата погасителна вноска и от 30.01.2013 г. е в неизпълнение на задълженията си.

Прието е, че поради това неизпълнение за кредитора е възникнало право да обяви предсрочно за изискуем кредита, което е сторено с изтичане на дадения от кредитора срок за изпълнение, след връчване на изпратена покана, получена на 10.09.2019 г. от длъжника. Посочено е, че заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК е депозирано на 12.12.2019 г. Установил е въз основа на заключението на съдебно–счетоводната експертиза, че неплатената главница от падежиралите в периода 12.12.2014 г. – 09.09.2019 г. вноски, т. е. за предхождащия предявяването на иска петгодишен период, се равнява на 8 095,71 евро и остатъкът от предсрочно изискуемата на 10.09.2019 г. главница се равнява на 9 718,89 евро или общият размер на неплатената главница е 17 814,60 евро, както и че неплатената договорна лихва от падежиралите в периода 12.12.2016 г. - 9.09.2019 г. вноски се равнява на 6 507,19 евро. Приел е, че погасена по давност е главницата от вноските с падеж преди 11.12.2014 г.,т. е. за срок над пет години преди датата на подаване на заявлението (12.12.2019 г.) и договорната лихва от вноските с падеж преди 11.12.2016 г. , т. е. за срок над три години преди подаването на заявлението . Отхвърлил иска за главницата над размера 17 814,60 евро, включена в падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2014 г. вноски поради изтекла погасителна давност и иска за договорна лихва над размера от 6 507,19 евро, съставляваща лихвата, включена в падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2016 г. вноски поради изтекла погасителна давност и лихвата за периода 10.09.2019 г.- 4.12.2019 г. - поради недължимостта й след обявена предсрочна изискуемост - разяснения по т.2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и възнаградителната лихва започва да тече от настъпване на падежа на всяка погасителна вноска. Пояснено е, че по съгласие на кредитодателя и кредитополучателя при уговорено разсрочено връщане на получена на основание договора за банков кредит сума, изискуемостта на съответната погасителна вноска настъпва в различни моменти, предхождащи крайния срок за погасяване на кредита. При тълкуване на чл. 110 и чл. 111 б. „в“ от ЗЗД въззивният съд е приел, че за падежиралите вноски се прилага петгодишната погасителна давност по отношение на включената в тях главница и тригодишната погасителна давност по отношение на включената в тях договорна лихва. Това е обосновало извод, че падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2014 г вноски и също частично претенцията договорната лихва, включена в падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2016 г. вноски, са погасени по давност и поради това искът е неоснователен и следва да се потвърди решението в обжалваната от кредитора част.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С оглед изложените мотиви, обусловили извод за частична неоснователност на предявените установителни искове за вземания, основани на неизпълнение на договор за банков кредит, следва да се приеме, че въззивният съд е приел, че когато е уговорено връщане на получена на основание договор за банков кредит сума на отделни погасителни вноски, съгласно предварително изготвен план относно размера и падежа на всяка вноска, погасителната давност започва да тече от изискуемостта на задължението като тя настъпва с определения от страните падеж. Съответно вноските за главница се погасяват по давност с предвидената 5 годишна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД, частта, от вноските, в която е включена възнаградителна лихва се погасяват с тригодишна давност съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Даденото разрешение от въззивния съд съответства на задължителното тълкуване на посочените норми съгласно тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д. 3/23 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това макар и касаторът да е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване липсва сочената от касатора допълнителна предпоставка, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разрешението на посочения правен въпрос съответства на задължителната практика на ВКС. Соченото от касатора решение на ВКС е постановено преди тълкувателното решение на ВКС, което е със задължителен характер и разяснява точното приложение на нормите на чл. 110 и чл. 111 б. „в“ ЗЗД в хипотезата на началния срок на погасителната давност при вземане на кредитора за връщане на отпуснати суми, на основание договор за банков кредит.

Сочените основания съгласно т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК са само формално посочени от касатора, липсват мотиви и не се установява тяхното наличие. Посоченото тълкувателно решение създава задължителна практика на ВКС като извършеното тълкуване не се нуждае от осъвременяване. Касаторът не е изложил мотиви за неправилност на това тълкуване и необходимост от изоставянето му.

С оглед на изложените мотиви се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника по касационната жалбасе дължат направените по делото разноски в размер на 1700 лв адвокатско възнаграждение. Установява се реалното заплащане на сумата от представеното нареждане за кредитен превод.

По изложените мотиви Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 01.02.2024 г. по гр. д. 882/23 г., САС.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на М. Ф. Б., ЕГН [ЕГН] [населено място] кв. Южен парк, № 24 сумата от 1 700 лв, направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: