О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 05.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г. о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1885 по описа за 2013 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от Агенция „Митници” [населено място] за изменение на решение № 223 от 3.12.2013 г. по гр. д. № 1885/2013 г., постановено по настоящото в частта за разноските. Искането е за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за разликата над 807 лв. до 930 лв., и заплатената държавна такса.
Ответникът по молбата К. Д. Г. в отговора по чл. 248, ал.2 ГПК изразява становище, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е в по-голям размер от дължимото, както и че на работодателя при отхвърляне на иска на работника се дължи само това възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Спорът е трудов - с влязлото в сила решение на Върховния касационен съд са отхвърлени предявените от К. Д. Г. срещу молителя искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Разноските са поискани своевременно в процеса и с решението е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 807 лв., изчислено по реда на чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.359 ГПК работникът или служителят дължи на другата страна само разноските за адвокатско възнаграждение. В случая за трите инстанции съдът е присъдил юрисконсултстко възнаграждение в размер на 807 лв., съгласно посочения текст на Наредба № 1/2004 г. В този размер е дължимото възнаграждение, поради което не е налице основание за неговото изменение. Съгласно посочената специална норма /чл.359 КТ/ работникът или служителят не дължи други разноски, извън тези за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Митници”, [населено място] за изменение на решение № 223 от 3.12.2013 г. по гр. д. № 1885/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: