Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място] обжалва решение № 6095 от 16.10.2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 7069/2013г., с което е отменен ревизионен акт № [ЕГН]/12.03.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1108/25.06.2013г. на решаващия орган по чл. 152, ал.2 ДОПК.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до основания спорен по делото факт – относно началното салдо на разполагаемите парични средства на Ц. Д. към 01.01.2005г. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е налице пререшаване на факти и обстоятелства, установени с влязъл в сила ревизионен акт, без да се приложи процедурата по чл. 133 – 134 ДОПК. Счита, че в ревизионния акт по ЗОДФЛ за 2003 и 2004г. е допусната техническа грешка относно размера на началното салдо, като вместо 0.00 лева е посочен размера на установения за 2002г. недостиг от 534 658.76 лева. Според касатора така допусната грешка е довела и до неправилни изчисления на доходите и в крайна сметка до липса на задължения за данъци за предходните периоди на 2003г. и 2004г. Предвид установения недостиг на парични средства към края на 2002г. и липсата на доказателства за спестени средства към 31.12.2004г., касаторът поддържа становище, че към началото на ревизирания период на 2005г. лицето не разполага с парични средства. На това основание оспорва като неправилни изводите на съда относно размера на разполагаемите парични средства за ревизирания период.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът – Ц. Л. Д., оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава...