Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул”Л." №3, представлявано от Ф.М.В, срещу частта от Решение № 1745/25.07.2014г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 2137 по описа за 2012г., с която е отхвълена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт / РА / №[ЕИК]/14.03.2012г., издаден от Ф. К. Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], в ЧАСТТА МУ изменена с Решение № 640 от 06.06.2012г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” /тогава сега Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ [населено място] при ЦУ на НАП, относно вменените на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх.Г, представлявано от управителя Ф. Вели, лихви за забава както следва: в размер на 12 168,42 лева, изчислени за периода от 15.07. 2009г. до 10.03.201Ог. във връзка с несвоевременното начисляване на данък добавена стойност в размер на 166 602,83 лева и в размер на 16 461,13 лева, изчислени за периода от 15.07.2009г. до 12.04.2010 г., във връзка с несвоевременното начисляване на задължение за данък добавена стойност в размер на 199 850,30 лева. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба относно датата на възникване на данъчно събитие. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” П., чрез процесуалния представител юрк. Н. я оспорва в писмена защита от 10.11.2015 г.

2. Втората е подадена от директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” П. срещу частта от съдебно решение №...