Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - П. срещу Решение № 1257 от 18.06.2015 г., постановено по по адм. дело № 589 по описа административен съд П. за 2015г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-09-1401409-091-01/20.11.2014г., издаден от Н. Ж.К. на длъжност Началник сектор Ревизии /възложил ревизията/ и З. Г. Т. - гл. инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 116/16.02.2015г. на Директор на Д ОДОП – П..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде потвърден. Претендира се и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът – [фирма], представляван от М.М.К, чрез процесуалния си представител адв. Н. П., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Прави искане за спиране на производството, във връзка с постъпило искане от Главния прокурор до О. ВАС и образувано т. д. за приемане на тълкувателно решение по въпроса за приложимост на разпоредбите по чл.122-124 от ДОПК.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид установените по делото факти и извърши преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на спора пред Административен съд – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-09-1401409-091-01/20.11.2014г., издаден от Н. Ж.К. на длъжност Началник сектор Ревизии /възложил ревизията/ и З. Г. Т. - гл. инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 116/16.02.2015г. на Директор на Д ОДОП - П., за установени задължения за ДДС, за периода 02.2009г. – 04.2013г., в размер на 17 142.96лв. и лихви – 7 762.91лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 346.51лв. и лихви 162.09лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 149.54 лв. и лихва – 102.02лв. и лихви – 17 лв. за 2011г., както и установени задължения по КСО и ЗЗО – вноски за ДДО и лихви, за ЗО и лихви, за ЗДПО-УПФ и лихви за периода 2007г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г.

За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е намерил, че задълженията за ДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за дейността като едноличен търговец са определени неправилно. Приел е за недоказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определянето на задълженията на едноличния търговец по особения ред, т. е. данни за укрити приходи от търговската дейност. Намерил е за основателни възраженията на лицето за недоказаност на фактурираните доставки, предвид предмета им - родово определени вещи, собствеността върху които съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. Посочил е, че не са представени доказателства за определянето на стоките по съгласие между доставчиците и РЛ, нито такива за фактическото предаване на стоките, както и документи, обективиращи спорните доставки. Съдът е направил извод, че не е доказано действителното получаване на стоките от ДЗЛ и съответно реализиране на приходи, които не са отчетени. Разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК изисква данни за укрити приходи/доходи. В конкретния случай документите, събрани в хода на ревизията сочат на получени стоки, които не са осчетоводени, съответно и приходите от реализацията на стоките. Единствено доказателство за наличие на доставка по процесните фактури са самите фактури, тъй като данните за транспорт не са убедителни по отношение конкретните доставки, а осчетоводяването на фактурите не е пряко доказателство за получена стока. За да се приеме, че са извършени доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, които са облагаеми според чл.12 от ЗДДС и за тях не е начислен дължим ДДС, следва да бъде установен факта на получаване на стоките.Това в конкретния случай е обвързано и с подписване на фактурите. В хода на делото не е установено да има подписани от М. Каракъс и негови служители фактури от обхвата на спорните, с изключение на само три фактури, издадени от [фирма].

Относно приложимостта на чл.124а от ДОПК съдът е приел, че нормата е материалноправна и следва да бъде прилагана по отношение на задължения, възникнали след влизането й в сила на 15.02.2011г. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По искането за спиране на производството

Във връзка с предявеното искане за спиране на производството по делото от участващия прокурор, обосновано с образуваното пред Върховния административен съд тълкувателно дело № 3/2015 г. с предмет тълкуване на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК относно установяване на задължения за осигурителни вноски за период, преди влизане в сила на разпоредбата - 15.02.2011 г., съдът прие следното: Т. дейност на ВАС има за цел постановяване на тълкувателни решения за отстраняване на противоречивата или неправилна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона - чл.124, ал.1 ЗСВ, т. е няма за предмет разрешаване на съдебен спор по конкретно дело /гражданско, търговско или административно/, поради което тълкувателните решения не са актове на съдилищата по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Водейки от горното, наличието или не на висящо тълкувателно дело по поставените в особеното искане въпроси, не е основание за спиране на настоящето производство, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с чл.144 АПК. Разпоредбата предвижда спиране на производството в случаите, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящето. Нормата има предвид разглеждане на съдебен спор пред същия или друг съд от системата на съдилищата в РБ, който има преюдициално значение за настоящия. Като неоснователно искането следва да бъде оставено без уважение. По същество на касационната жалба:

Ревизираното лице e извършвало основна дейност през ревизирания период – търговия на дребно в обект - магазин за хранителни стоки в [населено място] през 2007г. и 2008г., производство на хляб и хлебни издалия в [населено място] и през 2011г., 2012г. и 2013г. – заведение за обществено хранене в [населено място] – Кафе – аперитив РАЙ, при което за тази си дейност РЛ се е облагало с окончателен годишен патентен данък за 2007г., 2008г., по ЗДДФЛ / ЗМДТ и за стопанска дейност по ЗДДФЛ. През ревизираните периоди М. Каракъс като собственик на ЕТ Рай – М. Каракъс е местно физическо лице и е данъчно задължено за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. ЕТ РАЙ - М. Каракъс е регистриран за целите на ЗДДС на 02.02.2009г.

За да намерят основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизиращите органи са направили сравнение между данните в информационна система V. 8 за декларираните продажби в дневниците за продажби на всички фирми, регистрирани по ЗДДС за периода 01.12.2007г. - 30.04.2013г., отразяваща издадени фактури с получател ЕТ Рай – М. Каракъс, се установило, че има издадени фактури на – [фирма] от множество лица, които не са намерили отражение в счетоводните регистри, съответно не са отчетени от ревизираното лице /РЛ/ и последващите продажби на стоките по тези фактури, т. е налице са данни за укрити приходи.

С цел установяване на действително получени стоки и реализираните приходи от дейността, в хода на ревизията са извършени насрещни проверки и присъединени доказателствата от извършени насрещни проверки в хода на предходното ревизионно производство, на доставчици на – [фирма], за които били установени несъответствия: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Установено било, че посочените доставчици са издали процесните фактури на [фирма]– приложени били екземпляри от тях, с обяснения за механизма на осъществяване на доставките, вкл. били посочени данни и документи за наличие на материално-техническа база и трудова обезпеченост за извършване на тези доставки.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е представена от нито един доставчик документация за приемо-предаване, място на товарене и разтоварване, персонализиране на лицата за предал и приел, вкл. конкретни данни за извършен превоз на доставките до обекта на РЛ на дати на издаване на спорните фактури или ориентиращи към месечния период на издаване. Съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване.

Никой от доставчиците не е представил документация за приемо-предаване на стоките. Обектът, където са извършвани твърдяните доставки не е убедително индивидуализиран. Не са приложени описаните заявки, поръчки, ПКО. Правилно е прието, че не е заявено доказателствено искане за разпит в качеството на свидетели на лицата, посочени от доставчиците като шофьори на МПС, осъществили превоз и разтоварване на стоки, вкл. търговски представители.

В назначената в първоинстанционното производство СГр.Е с предмет – изследване подписа върху спорните фактури не само по отношение собственика М. Каракъс, но и спрямо всички лица, които са били наети на трудови договори към дати на издаване на спорните фактури се установява, че част от фактурите не носят подпис „за получател”, по-голямата част от фактурите не са подписани от собственика М. Каракъс и от негови служители на трудов договор към дати на издаване на всяка от изследваните фактури и част от фактурите са във вид, който не позволява експертно изследване – тоест, тези фактури на практика са подписани от неизвестно лице. Три фактури, изд. от [фирма] на 14.08.2007г. и на 18.08.2007г. са подписани от В. Р. Г., което лице според Справката по КТ – е било на трудов договор към дата на издаването им.

В тази връзка правилно е прието от първостепенният съд, че обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби, не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. В случая, има данни за осчетоводени разходи свързани с процесните доставки, но е оспорено както получаването на стоките, така и извършено от РЛ плащане по доставките.

Данните за транспортиране на стоките не са конкретни и не установяват връзка с всяка от фактурите и макар да удостоверяват посочените в писмените обяснения на доставчиците факти за налични МПС и за транспорт за сметка на доставчика, с поименно посочени водачи на трудови договори и рег. номера на МПС – обектът на доставките не е точен по данни от по-голямата част от доставчиците. Посочените несъответствия между представената информация от доставчиците и обективните факти за местонахождение обекта на РЛ и данните от СГр.Е не са в полза, а против извода на приходните органи за получени от жалбоподателя стоки, отразени в процесните фактури. В хода на ревизията доставчиците не са представили каквито и да било документи, потвърждаващи заявеното от тях за извършен транспорт на доставките със собствен транспорт или с нает от друго лице. Доказателства в тази насока не са ангажирани и от ответника. Е. [] е представило пътни книги на автомобилите, с които се твърди да са извършени спорните доставки, но в същите липсват данни за осъществявани курсове до [населено място].

При извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени. Освен това при претенция за данъчен кредит, органът по приходите сам приема, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи приемо-предаване и транспорт конкретно за всяка фактура.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че единствено доказателство за наличие на доставка по процесните фактури са самите фактури, тъй като данните за транспорт не са убедителни по отношение конкретните доставки, а осчетоводяването на фактурите не е пряко доказателство за получена стока. За да се приеме, че са извършени доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, които са облагаеми според чл.12 от ЗДДС и за тях не е начислен дължим ДДС, следва да бъде установен факта на получаване на стоките.

По изложените съображения административният съд правилно е приел, че в хода на съдебното производство са останали недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизия по аналог. Само три от всички спорни фактури за ревизирания период са подписани от лице според Справката по КТ, което е било на трудов договор към дата на издаването им, като получател на стоките. Вярно е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч не съдържа императивно изискване за подпис на получателя като реквизит на фактурата, но в случая се твърди, че това е единственото доказателство за предаване на стоките, поради което индивидуализацията на получателя е от съществено значение. При правилно приложение на закона решаващият съд е формирал правен извод, че наличието на фактури (голяма част от които не са двустранно съставени) не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Фактурите не носят подпис на ревизираното лице, поради което и при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на собственост върху стоките.

Доводите на ревизиращите органи за наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК са необосновани и оборени в хода на съдебното производство чрез допуснатите съдебно-графологическа експертиза. При липсата на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124а ДОПК, незаконосъобразно данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена на базата на приходи по фактури, за които не е установено по категоричен и несъмнен начин, че удостоверяват реални доставки, които е следвало да намерят счетоводно отражение в счетоводството на ревизираното лице. Като е достигнал до идентични правни изводи решаващият съд е формирал правните си изводи при правилно приложение на материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен и решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 1600 лв.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1257 от 18.06.2015 г., постановено по по адм. дело № 589 по описа административен съд П. за 2015г.

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " П. при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на – [фирма] ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1600лв /хиляда и шестотин /лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Особено мнение: