Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /"ОДОП"/ [населено място] при ЦУ на НАП и на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], против решение № 5002 от 18.07.2014 г., постановено по адм. д. № 198/2012 г., по описа на Административен съд София-град /АС/.

В жалбата на директора на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за доказано извършването на доставки по спорните фактури, издадени от [фирма], с оглед на което е признал право на данъчен кредит по тях на ревизираното лице и е преизчислил дължимият от него корпоративен данък. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В жалбата на [фирма] се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не са налице реално осъществени доставки на услуги. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се уважи жалбата на дружеството.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон...