Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал.1 от Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ).
Образувано е по касационна жалба на Ц.Н от гр. В., подадена чрез пълномощника й адвокат С.Т срещу решение №302 от 26.08.2020 г. по адм. дело №194/2020 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РС-410-19-027 от 19.02.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения-касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Прави възражение за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено след изтичане на предвидения в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ преклузивен срок. Твърди незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, грешно възприета от съда фактическа обстановка, липса на осъществен фактически състав на чл. 52 ЗПКОНПИ. Излага оплаквания за необсъждане от съда на направените от Ц.Н възражения при изслушването й пред КПКОНПИ. По подробно изложените в касационната жалба и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата й. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез главен юрисконсулт А.П, изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Враца е Решение № РС-410-19-027 от 19.02.2020г., с което Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е установила по отношение на Ц.Н – директор на РИОСВ – Враца и в това й качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т.23 от ЗПКОНПИ, следното:
- конфликт на интереси за това, че е използвала служебното си положение и е оказала влияние в периода от съставяне на Констативен протокол № 1/11.05.2018г. до подаването на сигнал с рег. № КД-1/11.03.2019г. върху експерт от управляваната от нея РИОСВ - Враца при осъществяването на контролните му функции, във връзка с извършена проверка и констатирани нарушения от страна на „К"ЕООД, констативните протоколи за извършените проверки (КП№ 2/2016 г. и КП за извършена на 19.05.2017 г. проверка) са подписани именно от инж. П.Н - представител на оператора, присъствал на проверката. На 11.10.2018 г., в отсъствие на нарушителя, е съставен АУАН №14-558-ГК за посочените в Констативен протокол № 558-ГИ/10.09.2018 г. нарушения от страна на „Камибо" ООД - ТП „Хименерго" гр. В.. Актът е съставен от Г.К – мл. експерт в Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ – Враца, в качеството му на председател на комисията по чл. 157а ЗООС, в изпълнение на правомощията му по чл.157б, ал. 3 ЗООС в присъствието на двама свидетели. АУАН №14-558-ГК/11.10.2018 г. е подписан и връчен на 08.03.2019 г, на Д.И – управител на дружеството „Камибо“ЕООД, гр. С., като въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №№14-558-ГК/10.04.2019 г., връчено на 24.04.2019 г. на „Камибо“ЕООД на адрес в гр. В., [адрес] – чрез лице без данни за представителната власт. Тези факти са констатирани и в находящия се на лист 182 по първоинстанционното дело Доклад с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на Министерство на околната среда и водите за извършената извънпланова тематична проверка, във връзка изследване основателността на твърденията, съдържащи се в подаден до КПКОНПИ сигнал с вх.№КД-1/11.03.2019 г. Установено е от доказателствата, че към споменатия в предходното изречение доклад са приложени проекти на писма до Директора на ТД ДАНС – Враца и Районна прокуратура - Враца относно извършена проверка и съставен АУАН № 14-558/11.10.2018 г. от РИОСВ - Враца, изготвени от Г.К – младши експерт в дирекция КПД на РИОСВ – Враца. В писмата се съдържа подробна информация за извършената на 11.05.2018г. проверка на склада за въглероден дисулфид, за изготвения КП № 1/11.05.2018г., с дадени задължителни предписания за изпълнение и административно – наказателното производство във връзка с дадените предписания.
Първоинстанционният съд е посочил, че на 14.01.2020 г., на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК, са снети сведения от неучастващо в производството лице – Г.К, младши експерт по опасни химични вещества, дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ – Враца, като същият е твърдял, че след извършените от него действия и сезирането на компетентните органи за установените от него нарушения и незаконосъобразни действия от страна на Ц.Н и нейния съпруг, същата е направила предложение за съкращаване на щата за заеманата от него длъжност - младши експерт по опасни химични вещества. Последвало е негово уволнение от назначения за временно изпълняващ длъжността директор Х.Х на 03.07.2019г. Първоинстанционният съд е констатирал, че Ц.Н е изслушана по реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ на 29.01.2020 г. от КПКОНПИ. Поради това са неоснователни направените в касационната жалба оплаквания за погрешно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по казуса.
Въз основа на гореописаното правилно съдът е стигнал до извода, че в конкретния случай обосновано КПКОНПИ е приела за установен конфликт на интереси по отношение на Ц.Н за това, че е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 57 от ЗПКОНПИ, като в качеството ѝ на лице, заемащо публична длъжност, е оказала влияние върху мл. експерт Караиванов във връзка с изготвянето и подписването на писма до ДАНС и Районна прокуратура – Враца относно констатираните нарушения при извършена проверка на „Камибо“ ЕООД за неправилно съхранение на серовъглерод. Нейкова е използвала служебното си положение в частен интерес на свързаното с нея лице – съпругът й П.Н, отговарящ за безопасността на склада, съобразно посочените в длъжностната му характеристика задължения. Безспорно е, че П.Н е свързано с касатора Ц.Н лице по смисъла на §1, т. 15, б. «а» от ДР на ЗПКОНПИ.Нни са твърденията на касатора, че по делото липсват доказателства за наличие на частен интерес и възможност същият да повлияе на безпристрастното й изпълнение на служебните задължения, тъй като съпругът й П.Н не е бил нито управител, нито съдружник в дружеството „Камибо“ЕООД, както и не бил заплашван да остане без работа, а Нейкова да е предприемала действия в негова защита или осуетяване на извършваната проверка.
Следва да се има предвид, че законодателят е възприел частният интерес като мотив, движеща сила, цел на действията или бездействията на овластеното лице. В случая не се иска облагата да е постигната. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Т. предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е задължително същият да е реализиран. В този смисъл, конфликтът на интереси като административно нарушение, има формален характер, достатъчно е частният интерес да съществува като възможност, която мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си. Дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Извън предмета на съдебното производство е да се установява дали лицето, заемащо публична длъжност, реално е повлияло в интерес на свой близък или роднина. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база на законоустановените критерии.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че Ц.Н е упражнила правомощия по служба в частен интерес, обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ /нематериална/ за свързано с нея лице. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Както бе посочено по-горе, сред служебните задължения на свързаното с Ц.Н лице – съпруга й П.Н е да уведомява ръководството на фирмата с предписанията на контролните органи и в рамките на своите правомощия да изпълнява част от тях. Установено е по делото, че не са изпълнени в срок дадените 9 на брой задължителни предписания до оператора и работодател на инж. П.Н. На следващо място се доказа, че срокът за изпълнение е удължен с подписано и изпратено от касатора писмо до работодателя на съпруга й Нейков, заемащ длъжността по поддръжка на съоръженията на предприятието –оператор „Камибо“ЕООД.
Видно от наличния по административната преписка Доклад с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на МОСВ за извършена тематична проверка, на лист 228 от първоинстанционното дело, проверяващият орган е предложил в т.4, на Ц.Н – директор на РИОСВ – Враца, да й бъде потърсена дисциплинарна отговорност за упражнените от нея действия по удължаване на срока (от 30.06.2018 г. на 31.08.2018 г.) за изпълнение на задължителните предписания, дадени на предприятието-оператор „Камибо“ЕООД с писмо изх.№ОХВ-5(6)/26.06.2018 г. – „извън рамките на нормативните компетенции и без наличието на правно основание за това“. Тъй като задължителните предписания /дори в удължения срок/ не са изпълнени от предприятието, чиито съоръжения нейният съпруг има задължения да поддържа, е издаден АУАН, респ. наказателно постановление.
Първоинстанционният съд е посочил, че към доклада за тематична проверка от МОСВ са приложени проекти на писма до директора на ТД ДАНС – Враца и Районна прокуратура - Враца относно извършена проверка и съставен АУАН № 14-558/11.10.2018 г. от РИОСВ - Враца, изготвени от Г.К – младши експерт в дирекция КПД на РИОСВ – Враца. В писмата се съдържа подробна информация за извършената на 11.05.2018г. проверка на склада за въглероден дисулфид, за изготвения КП № 1/11.05.2018г. с дадени задължителни предписания за изпълнение и административно – наказателното производство във връзка с дадените предписания. От снетите обяснения на експерта Караиванов се установява, че с оглед на експертизата, която притежава, същият е преценил, че неизпълнението на предписанията би могло да доведе до риск за здравето и живота на голяма част от населението в града и решил да подаде сигнал, който бил изготвил по служебен път до ДАНС - Враца и Районна прокуратура - Враца. По разпореждане на ДАНС - Враца и Районна прокуратура - Враца били назначени извършването на химически анализи на водата в басейните за съхранение на серовъглерода, които доказали, че е имало изтичане на серовъглерод във водата от цистерните (около 3 тона), което потвърдило опасенията му за риска за здравето и живота на населението на гр. В..
Въз основа на гореизложеното, неоснователно се явява оплакването на касатора, че не е налице използване на служебното й положение, като първоинстанционният съд неправилно е кредитирал обясненията на мл. експерта Г.И. В хипотезата на чл. 57 ЗПКОНПИ, изпълнителното деяние е оказване на влияние върху други органи или лица, като нормата забранява използване на служебното положение за оказване на описаното деяние. Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде осъществено от страна на йерархически висшестоящ орган спрямо служебно долустоящ нему, насочено към конкретни правни последици. В настоящия случай само директорът на РИОСВ - Враца и настоящ касатор е могла /видно и от разписаното в длъжностната й характеристика, лист 244/ да подпише изготвените от него писма до ДАНС - Враца и Районна прокуратура – Враца, тъй като нейно е правомощието да представлява РИОСВ - Враца пред всички министерства, ведомства, организации в страната и чужбина. Влиянието в настоящия случай се изразява във въздействието на Нейкова върху Караиванов относно неподписването и респ. неизпращането на уведомленията до разследващите органи.
Неоснователен е аргументът, изложен в касационната жалба, че не е доказано осъщественото въздействие върху експерта Караиванов за отказа й да се изпратят писмата, с които да се сезират споменатите разследващи органи. Не може да се очаква, че е съставен протокол или е налице друго писмено доказателство, доказващо неподписването им. Разпоредбата на чл. 57 ЗПКОНПИ не изисква резултат и постигане целите на въздействие. Оплакването на касатора, че неизяснено по делото е останало какви права, задължения и компетентност е имал мл. експерт Караиванов, не се доказва. Видно от изслушването на Ц.Н пред КПКОНПИ, лист 324 по делото, на въпрос кой е изготвял писмата до съответните органи за уведомяване за опасността, Нейкова заявява „това е Караиванов, той си води, няма кой друг да ги изготви“.
Не се споделят и твърденията на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил направените от Ц.Н възражения при изслушването й. Не се установяват подписани и изпратени от Ц.Н писма до ДАНС -Враца и Районна прокуратура – Враца. На поставен при изслушването й пред КПКОНПИ въпрос /лист 323/ дали са изпращани писма до ТД на ДАНС -Враца и Районна прокуратура – Враца, Нейкова отговаря „трябва да се види, просто в момента не мога да отговоря.“ Видно от снетите от експерта Караиванов обяснения, в резултат на подадения от него сигнал, по разпореждане на ДАНС - Враца и Районна прокуратура – Враца, били назначени извършването на химически анализи на водата в басейните за съхранение на серовъглерода, които доказали, че е имало изтичане на серовъглерод във водата. На поставен на Нейкова при изслушването въпрос дали резултатът от проверката е потвърдил опасността за здравето и живота на гражданите или не, Нейкова отговаря – „а за опасност винаги има опасност при държане на такива неща на територията на населеното място“.
Видно от Доклада с изх. № КД-1/20.05.2019 г. на инспектората на МОСВ, за извършена тематична проверка на 02.05.2019 г., съгласно съставения КП №1/02.05.2019 г. са установени нарушения, за които и на осн. чл. 157в от ЗООС са направени 10 броя предписания със срок за изпълнение – 30.05.2019 г. и отговорник – управителят на „Камибо“ ООД (вместо ЕООД). За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, комисията, съставила КП, е наложила принудителна административна мярка – специален режим на работа на обект ТП „Хименерго“, гр. В., със срок от 02.05.2019 г. до отстраняване на нарушението.
С оглед на изложеното, обоснован и съобразен с материалния закон се явява изводът на първоинстанционния съд, че ответникът КПКОНПИ е квалифицирал поведението на касатора Ц.Н като нарушение на чл. 57 от ЗПКОНПИ, за което е приложил административно наказателната разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Относно приложените към подадената от касатора молба от 13.01.2021 г. документи не се установят такива, адресирани и получени от ТД на ДАНС -Враца и Районна прокуратура – Враца. Настоящата касационна инстанция споделя заключението на първоинстанционният съд, че правилно КПКОНПИ като колективен орган е приела, че като е оказала влияние върху експерта Караиванов - във връзка с изготвянето и подписването на писмата до ДАНС и РП – Враца относно констатираните нарушения при извършена проверка на „Камибо“ ЕООД за неправилно съхранение на серовъглерод, касаторката е използвала служебното си положение в частен интерес на свързаното с нея лице П.Н, отговарящ за безопасността на склада, съобразно посочените в длъжностната му характеристика задължения.
За пълнота следва да се отбележи, че аргументите на Нейкова за липса на обсъждане на приложените обяснения от друг служител на РИОСВ – Враца във връзка с поведението на експерта Г.К на работното му място, са неотносими към предмета на настоящото производство.
Първоинстанционният съд е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като обосновано и правилно.
С оглед изхода на спора в полза на КПКОНПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100,00/сто/ лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302 от 26.08.2020 г. по адм. дело № 194/2020 г. на Административен съд – Враца.
ОСЪЖДА Ц.Н, ЕГН [ЕГН], от гр. В., да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100,00/сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.