Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 854 от 10.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1902/2019 г. на Административен съд (АС) - Бургас, е обявил за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-02000218004899-091-001/03.05.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. Б., потвърден с Решение № 133/22.07.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. Б. при Централно управление (ЦУ) на НАП. С решението съдът е осъдил Дирекция „ОДОП“ – гр. Б. да заплати на „Съншайн 7777" ЕООД разноски по делото в размер на 1950, 00 лева.

Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Б., чрез пълномощника му юрк. Е.Т. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, включително и в часта, касаеща присъдените разноски, и вместо него - да постанови друго такова, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество - „Съншайн 7777" ЕООД – гр. Н., чрез своя процесуален представител адв. Г.Н, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АС - Бургас е обявил за нищожен РА № Р-02000218004899-091-001/03.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 133/22.07.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Б. при ЦУ на НАП. Съдът е описал установената фактическа обстановка относно провеждане на ревизията, в това число подробно е изложил отделните заповеди и органите, които са ги издали. Анализирайки същите, е направен извод, че издаденият ревизионен акт се явява нищожен. Систематизирани, мотивите на административния съд в тази насока са следните: 1. На първо място от първостепенният съд е прието, че с писмо изх. № 11-02-135#2/13.08.2018 г. заместник изпълнителният директор на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-20/28.05.2018г., издадена от изпълнителния директор на НАП, е възложено да се организира възлагането на ревизия на „Съншайн 7777“ ЕООД, като изрично указано в ЗВР да бъдат включели служителите на ТД на НАП – гр. В.: Р.С - гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, Г.Х - ст. инспектор по приходите и М.В - ст. инспектор по приходите. 2. На второ място е прието, че посоченото писмо не съдържа никакви мотиви относно необходимостта ревизионното производство да бъде проведено от лица, извън служителите на ТД на НАП - гр. Б.. Прието е също така, че вместо служителите да са командировани за периода на извършване на ревизията по реда на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП ред, регламентиран с КТ, същите са командировани по реда на чл. 86 от ЗДСл. 3. На следващо място е приел, че членовете на ревизиращия екип не разполагат с териториална компетентност, доколкото са налични множество доказателства, удостоверяващи извършени от посочените служители процесуални действия, които видно от представените по делото заповеди за командироване, са извършени извън датите, на които са командировани в гр. Б.. 4. За валидни са приети действията, извършени от командированите служители на: 16,17 и 18.10.2018 г., 06 и 07.12.2018 г., като извън тези дати е останало съставянето на ревизионния доклад и подписания от ръководителя на ревизията ревизионен акт. В заключение първоинстанционният съд е възприел липсата на териториална компетентност като основание за нищожност на РА.

Решението на АС - Бургас е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място счита, че писмо изх. № 11-02-135#2/13.08.2018 г., издадено от заместник директора на НАП в кръга на неговите пълномощия съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-20/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е мотивирано, доколкото е издадено въз основа на получено в ЦУ на НАП постановление изх. № 348/2016 г. от 09.08.2018 г. по описа на Специализирана прокуратура – гр. С., целящо осигуряване на гаранция за спазване на принципа на обективност и безпристрастност в ревизионното производство, а също и за ограничаване възможността за въздействие върху ревизиращи органи. На следващо място се посочва, че липсва разпоредба, императивно регламентираща командироването на органите, посочени в ЗВР, за целия срок на ревизията, като в този смисъл счита, че е налице особен вид териториална компетентност, валидна за всички извършени от ревизиращия екип процесуални действия, насочени към събиране на доказателства, които са основание за установяване на дължимите с издавания РА данъчни задължения. Посочва се също така, че приложимите в случая законови разпоредби не въвеждат никакви ограничения по отношение местоработата в съответната структура на НАП на органите по приходите, които извършват ревизията, респективно - следва да издадат РД/РА, освен изискването да са лица по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Излагат се конкретни съображения за разширително тълкуване на нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП (ЗАКОН ЗЗД НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗЗД ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП). Според касатора при разглеждането ѝ в контекста на нормите на ЗДСл и ДОПК, може да се направи извод за липса на изрично изискване командироването като физическо присъствие на съответните служители да бъде за пълния срок на ревизията. Навежда се, че в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП служители от една ТД на НАП „преминават“ в друга с изрична заповед на изпълнителния директор или на упълномощено от него лице, като счита, че именно писмото на заместник изпълнителния директор представлява такава заповед. Излага, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е обсъдил условията, при които следва да се командироват служителите на НАП по реда на чл. 86 от ЗДСл, доколкото в писмото било изрично упоменато, че командироването следва да бъде съобразено с изискванията на ЗДСЛ.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП (ДВ бр. 51/2010 г. в сила от 6.07.2010 г.) е правилно приложена от първостепенният съд и не е тълкувана разширително, противно на доводите на касатора. Същата изисква освен изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, но и заедно с това съответният териториален директор да командирова тези служители при условия и по ред, определени в КТ. Само писмото на зам. изпълнителния директор до териториалните директори на ТД на НАП – гр. Б. и ТД на НАП – гр. В., следователно, не е достатъчно, за да обоснове извод за това, че ревизията е проведена и РА е издаден от компетентни органи, независимо че в него те са посочени поименно. В потвърждение на това са и издадените командировъчни заповеди, с които Р.С, Г.Х и М.В са командировани в гр. Б. за извършване на ревизии на изброените в тях дружества, в т. ч. „Съншайн 7777" ЕООД, но само за 16, 17 и 18.10.2018 г. и на 06 и 07.12.2018 г. След като командироването е за извършване на ревизии и съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП то трябва да е по реда на КТ, то правилно е приел административният съд, че следва да обхваща срока на извършване на ревизията, издаването на РД и на РА. Относимата разпоредба на чл. 121, ал. 1 КТ регламентира командироване на работника или служителя за изпълнение на неговите задължения извън мястото на постоянната му работа, а и в този смисъл следва да се тълкува изразът „да преминат в друга териториална дирекция“ от чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Освен това според чл. 115, ал. 3 ДОПК при невъзможност за извършване на ревизията при проверяваното лице тя се извършва в териториалната дирекция, а последната е компетентната дирекция. По отношение на това кой е компетентен да издаде заповедите за командировка следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП е специална и като такава - определя това да бъде директорът на териториалната дирекция. В случая представените по делото заповеди за командировки за 16, 17 и 18.10.2018 г. и на 06 и 07.12.2018 г. са издадени от директор на офис гр. Д. при ТД на НАП – гр. В..

Вярно е, че единият от издателите на РА, а именно органът, възложил ревизията, притежава материална и териториална компетентност, но такава според чл. 119, ал. 2 ДОПК се изисква и за двамата издатели, а чл. 8, ал. 1 ДОПК изисква и ревизионното производство да е извършено от органи по приходите от компетентната териториална дирекция. Времева и териториална компетентност на командированите служители се простира единствено до процесуалните действия извършени на датите, на които са били командировани (16-18.10.2018 г. и 06-07.12.2018 г.). В тази връзка следва да се отбележи, че е без значение обстоятелството дали документите са подписани лично или чрез електронен подпис, тъй като начинът на подписване на един документ не определя компетентността на съответния орган по приходите.

В случая, доколкото не се установява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, а именно необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето, както и че тези органи са били надлежно командировани през целия период на извършване на ревизията, следва да се приеме, че органите по приходите, извършили ревизията и съставили ревизионния доклад(с изключение на ръководителя на ревизията, участвал при издаването на ревизионния акт), не са били времево и териториално компетентни при осъществяване на по-голямата част от времето на реализиране на процесуалните действия, да извършат ревизията. Това има за последица нищожност на ревизионния акт, като в този смисъл е налице произнасяне от страна на Върховния административен съд по сходни казуси с няколко решения, на които съдът се е позовал.

След като е стигнал до краен извод за нищожност на оспорения ревизионен акт поради това, че същият е издаден от орган, който не е притежавал териториална компетентност, Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Б. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата съдена инстанция в размер на 900,00 лева, съгласно представения на л. 14 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 854 от 10.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1902/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – гр. С. да заплати на „Съншайн 7777“ ЕООД, :[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „О. П“ № 23, разноски по делото за касационна инстанция в размер на 900, 00 (деветстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.