Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 от ДОПК.

М. Г. И. от [населено място] обжалва решение № 5481 от 18.08.2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 3112/2014г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт №[ЕИК]/08.12.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1429/14.08.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика.

В касационната жалба и допълнението към нея са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. В представената пред касационната инстанция молба в с. з. на 13.10.2015г. се поддържа възражение за изтекла петгодишна давност за проверявания период, тъй като искането за предоставяне на документи и писмени обяснения е от 05.10.2011г., ЗВР е от 09.09.2011г., а пребиваването му в чужбина е за периода 11.03.2005г. – 21.06.2005г.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът – директор на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт в частта, в която на М. И. от [населено място] са установени задължения за данък общ доход за 2005г. в размер на 5675.05 лева и начислени лихви в размер на 3990.96 лева. Актът е издаден в резултат на ревизия проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. След анализ на приходите и разходите на ревизираното лице за 2005г., органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК – декларираните и/ или получените приходи, доходи за периода, не съответстват на имущественото състояние на лицето.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото относно приходите и разходите на М. И. е приел, че основанието за облагане при особени случаи е установено. Доводите на жалбоподателя за получени парични средства в размер на 21 400 лева от родителите за закупуване на недвижим имот, както и възраженията за поемане на разходи за престой в чужбина, са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за законосъобразна определената в ревизионния акт данъчна основа за доходите на ревизираното лице по чл. 122, ал. 2 ДОПК и размера на установените за 2005г. задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм.

Решението е правилно постановено. Не се установяват посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 АПК за неговата отмяна.

Възражението за изтекла петгодишна давност се основава на периода, изтекъл от пребиваването на жалбоподателя в Италия през м.03.-м.06.2005г. и момента на възлагане на ревизията. Така направеното възражение е неоснователно. Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания, каквото е и вземането за данък общ доход, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Идентична е и уредбата по чл. 140, ал.1 от Д. /отм., в сила за 2005г./.

В случая по силата на чл. 41, ал.1 и чл. 54, ал. от ЗОДФЛ отм. , доходът за 2005г. подлежи на деклариране и плащане през 2006г., поради което началният момент на 5-годишния давностен срок е от 01.01.2007г. и към момента на образуване на ревизията със ЗВР от 09.05.2011г., връчена на 10.06.2011г. не е изтекъл.

Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата, са неоснователни. Противно на твърденията в касационната жалба, видно от протокола за с. з. на 11.06.2014г. съдът не е отказал да допусне водения до разпит водения свидетел Б. К. Т.. Свидетелските показания не са събрани, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя се е отказал от разпита на свидетеля, предвид изявлението на другата страна, която не е оспорвала автентичността на представеното обратно писмо. Поради това правилно съдът е обсъждал така представения частен документ във връзка с останалите доказателства по делото.

Изводите на съда, че основанието по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК е доказано, се подкрепят от събраните при ревизията доказателства.

Съдът е обсъдил установените по делото доходи и разходи на ревизираното лице. В тази връзка е взел предвид установения размер на получените трудови възнаграждения, изтеглените парични средства при закриване на банкова сметка, както и сумата от 3 185 лева, предоставени парични средства от майката, съгласно дадените в хода на ревизията писмени обяснения. Правилно съдът е приел за доказан размера на разполагаемите парични средства на майката от продажба на недвижим имот съгласно представения по делото нотариален акт. Представеното обратно писмо правилно е ценено в съвкупност с останалите доказателства по делото като частен документ, неоспорен от насрещната страна относно неговата автентичност. Съгласно чл. 180 от ГПК частният документ съставлява доказателство, че изявленията са направени от подписалите го лица. По делото няма спор, че през ревизирания период на 2005г. М. И. е закупил недвижим имот срещу цена от 21 400 лева съгласно представения нотариален акт. Размерът на разходите за придобиване на имота не съответства на получаваните от И. доходи. Няма спор и по обстоятелството, че същият имот е дарил на майка си непосредствено след закупуването му. По делото липсват твърдения и доказателства за съществуването на отношения между страните, различни от обективираните в договорите за покупко - продажба и дарение на недвижим имот, сключени в предвидената от закона нотариална форма. Поради това правилно разходът за покупката е включен в имуществото на ревизираното лице.

Съдът е обсъдил и доходите на родителите, във връзка с твърденията на И., че имотът е придобит със средства предоставените от Г. Х. и В. Х.. Изводите му следва да бъдат споделени, тъй като са съобразени с продължителния период от време между придобиването на доходите и извършването на разхода.

Правилна и в съответствие с доказателствата по делото е преценката на съда и относно разходите за пътуване в чужбина. В тази връзка следва да се има предвид, че в ревизионния акт са включени единствено разходи за престой в размер на дневните пари по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, на основание чл. 122, ал. 2, т. от ДОПК. Правилно съдът е приел, че представената от Д. Д., декларация за предоставена от нея издръжка по време на престоя в Италия представлява по същество свидетелки показания, каквито не са събрани по надлежния процесуален ред в съдебното производство. В хода на първоинстанционното производство във връзка с това обстоятелство не са направени доказателствени искания, включително и за разпит на Д. като свидетел. Правилно съдът е ценил представената в хода на ревизията декларация като писмени обяснения, дадени от трето лице и допустимо доказателствено средство съгласно чл. 57 ДОПК. На това основание е преценявал и доказателствената й стойност въз основа на съвкупната преценка с останалите налични по делото доказателства.

При доказано основание по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК, правилно съдът е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и е приел, че фактическите констатации в ревизионния акт не са оборени от ревизираното лице. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на чл. 122, ал. 2 ДОПК и на чл. 35 от ЗОДФЛ отм. при преценката относно данъчната основа и размера на данъка върху доходите за 2005г.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила.

В касационното производство от ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и предвид присъждането на юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден от закона размер от първоинстанционния съд, такива не следва да се определят.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5481 от 18.08.2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 3112/2014г. Решението е окончателно. Особено мнение: