Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Висш съдебен съвет (В.) срещу решение № 4566/23.04.2015 г., по адм. дело № 1392/2015 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отменено решението му по т. 52 (допълнителна) по протокол № 62 от заседание, проведено на 18.12.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. С касационната жалба е наведен и довод за недопустимост на решението на съда, като постановено по недопустима жалба. Поради това при условията на алтернативност се иска обезсилване на решението, а в случай, че съдът приеме, че жалбата на Д. срещу решението на В. е допустима се иска отмяната му като неправилно и постановяване на ново по съществото на спора, с което същата да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба – В. Ц. Д. в представен писмен отговор и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Пълномощникът му претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, предл 2 – ро от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗЗД).
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав – ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
І. По наведеният довод за недопустимост на обжалваното решение.
Съдебното производство пред ВАС е образувано по жалба на Д., подадена на 05.01.2015 г. чрез В. срещу решението на В. по допълнителна т. 52 от протокол № 62/18.12.2014 г., с което същият временно е отстранен от длъжност „съдия” и „и. ф. председател на Военно-апелативен съд” до приключване на образуваното срещу него наказателно производство. Не е спорно между страните, че Д. е заемал длъжност съдия и заместник - административен ръководител – заместник председател на Военно апелативен съд до15.01.2015 г., когато с решение по т. 3 на протокол № 2 от заседанието, проведено на същата дата от В. е освободен от тези длъжности на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). Правилно при тези факти тричленният състав приема, че жалбата на Д. е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ от заинтересовано лице, чието право на труд по чл. 48, ал. 1, изр. 1-во от Конституцията на Р. Б (КРБ) и на добро име по чл. 32, ал.1 КРБ са засегнати от това решение. Настоящият състав намира, че доколкото от момента на постановяване на решението, с което Д. е отстранен от длъжност до прекратяването на правоотношенията му като съдия и заместник – председател на Военно апелативен съд с последващото решение на В. тези права са засегнати пряко и непосредствено към момента на подаване на жалбата, а и понастоящем са налице предпоставките по чл. 147, ал. 1 АПК. За Д. е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на решението на В. за отстраняването му от заеманите длъжности. При това обоснован и законосъобразен е и изводът в обжалваното решение, че в случая този интерес е налице и доколкото решаването на спора за законосъобразност на оспорения административен акт с влязло в сила съдебно решение е предпоставка за допустимост на иск по чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорност на държавата и общините за вреди.
Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от компетентния съд, след сезирането му с валидна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване административен акт.
ІІ. По наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
За да отмени обжалваното пред него решение на В. тричленният състав след изясняване на релевантните факти, по които страните не спорят приема, че обжалваното решение е постановено от органа по направено искане от Главния прокурор за временно отстраняване от длъжност на Д. на основание чл. 230, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗСВ. Доколкото от събраните доказателства не се установява на заседанието, на което е прието решението да са проведени разисквания, при които да са изказани различни мнения съставът приема, че в случая предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. 2-ро ЗСВ, за да постанови акта си В. възприема изцяло съображенията на главния прокурор, изложени в предложението му и следва да се счита, че Д. е отстранен от заеманите от него длъжности на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ.
Разпоредбата на чл. 132 от КРБ разпорежда, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. При наличие на последната хипотеза, разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ предвижда, че Висшият съдебен съвет временно отстранява от длъжност магистратът, срещу когото е образувано наказателно производство до приключване му. Анализът на нормата води до еднозначен извод, че за приложението й следва да е налице привличане на магистрат като обвиняем за извършено престъпление за служебно действие и постановени актове от съответния магистрат. Отделно от това алинея втора на цитирания текст предвижда възможност на В., извън случаите посочени в алинея първа, когато срещу магистрат е образувано наказателно производство от общ характер – т. е за престъпление което не е извършено от магистрата в това му качество, да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 127 от КРБ Прокуратурата следи за спазване на законността, като 1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 2. може да извършва разследване; 3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; 4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; 5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и 6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Допълнително правомощията на прокуратурата, а оттук и служебните действия, които извършват прокурорите в изпълнение на правомощията и задълженията им по цитирания конституционен текст са доразвити в разпоредбата на чл. 145 ЗСВ. По силата на тази разпоредба при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може: 1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали; 2. лично да извършва проверки; 3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали; 4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане; 5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично; 6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
От доказателствата по делото се установява, че Д., който като заместник – председател на Военно апелативния съд е имал качеството на магистрат е привлечен като обвиняем с постановление от 17.12.2014 г. по досъдебно производство № 60-Пр/2014 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – С. за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал.2, пр. 1-во, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с 20, ал.4, вр. с ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) – т. е. за деяние осъществено като помагач на лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. Правилно при тези факти, тричленният състав приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 230, ал.1 ЗСВ, доколкото предвид посоченото по-горе се установява, че обвинението, за което е привлечен Д. не е свързано с осъществяване на служебните правомощия на прокурор.
От приложените по делото искане на Главния прокурор до В. с вх. № 11-031284/17.12.2014 г. и пълен стенографски протокол № 62 от заседанието на В., проведено на 18.12.2014 г. се установява, че искането е направено на основание чл. 230, ал.3, предл. 1 във вр. с ал.1 ЗСВ и е гласувано без обсъждане от страна членовете на В., при което настоящият състав намира за правилен изводът на тричленният състав, че обжалваното решение е постановено именно на това основание е законосъобразен. Това следва, както от посочените доказателства, така и от разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, предвиждаща, че за мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. При липсата на каквито и да било изказвания на членовете на съвета и предвид цитираната разпоредба, изводът в обжалваното решение, че в случая обжалваното решение е постановено именно на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ е правилен.
Обоснован и съответен на закона е и изводът на ВАС, че в случая В. е разполагал с възможност да отстрани Д. само при условията на чл. 230, ал.2 ЗСВ, но в случая това не е сторено, при което доколкото не са налице законовите предпоставки по чл. 230, ал.1 ЗСВ правилно обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно.
Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че липсата на мотиви към обжалваното решение по чл. 230, ал. 2 ЗСВ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обоснован и съответен на закона е изводът на тричленния състав, че в случаите постановяване акт при условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи фактическите и правни основания, обосноваващи законосъобразността на направения от него избор, доколкото цитираната разпоредба предвижда възможност, а не задължение на В. да отстрани магистрат от длъжност, доколкото в тези случаи следва да получи отговор въпроса при наличието на какво обстоятелства следва да бъде постановено такова отстраняване.
Предвид изложеното, настоящият Петчленен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателен. Налице са предпоставките по чл. 143, ал.1 АПК, при което В. следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. хонорар в размер на 860 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 7, ал.1 във вр. с ал.1 т.1 и чл. 9, ал.3 от Наредба № от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав- ІІ-ра колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 4566 от 23.04.2015 г. по административно дело № 1392/2015 г. на Върховен административен съд, Шесто отделение. ОСЪЖДА
Висш съдебен съвет да заплати адвокат А. П. П. сума в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева, представляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция. Решението е окончателно. Особено мнение: