Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП против решение № 1643 от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 5000/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № [ЕГН]/03.01.2014 г. на органи по приходите ТД на НАП - С., потвърден с решение № 676/17.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 209,04 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от [фирма]. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - [фирма], чрез адв. Д. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
С РА е коригиран резултатът за ревизирания данъчен период м. 01.2013 г., като на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 26 209,04 лв. и съответните лихви по фактури № 3436/14.01.2013 г., № 3443/15.01.2013 г., № 3455/18.01.2013 г., № 3467/21.01.2013 г., №3470/22.01.2013 г., №3477/23.01.2013 г., 3487/24.01.2013 г., №3488/25.01.2013 г., №3494/26.01.2013 г.,...