Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Стара река“ (Д.) срещу решение № 68/11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 38/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е прогласена за нищожна негова заповед № РД-10-14/08.01.2014 г., с която на Сдружение „Ловно – рибарско дружество“ С., чрез членуващата в него ловна дружина [населено място] е забранено ползването на дивеч в ловно стопански район [населено място], за който дружеството отговаря, чрез посочената дружина за срок от една година. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено като излага доводи за законосъобразността на оспорената заповед. Намира същата за издадена от компетентен орган по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – „Ловно – рибарско дружество“ С., чрез процесуалния си представител, с депозирано писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение 68/11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 38/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен е прогласена за нищожна заповед № РД-10-14/08.01.2014 г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Стара река“. Административният съд приема, че от събраните по делото доказателства не се установява компетентността на органа, издал оспорената заповед като е приел същата за нищожна. При формиране на този правен извод първоинстанционният съд се е обосновал с разпоредбата на чл. 253, ал. 3, т. 3 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (ЗГ), която предвижда, че Директорите на регионалните дирекции по горите (Р.) са компетентни да издават заповеди, за спиране дейности в горските територии, които се извършват в нарушение на закона, но не и директорите на Д., от когото е издадена процесната заповед в настоящият случай. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Фактическата обстановка по спора не е правилно установена от първоинстанционния съд като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и формираните въз основа на тези непълни фактически установявания правни изводи са необосновани.

Заповедта на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Стара река“, е издадена на основание чл. 30, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗЛОД (ЗАКОН ЗЗД ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА) (ППЗЛОД), съгласно която при неизпълнение на договорните задължения по чл. 29, ал. 9

директорът на държавното горско стопанство по предложение на комисията по ловно стопанство или на управителния съвет на ловното сдружение по чл. 30

от ЗЛОД (ЗАКОН ЗЗД ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА) (ЗЛОД) със заповед забранява ползването на дивеча в съответния ловностопански район за срок до една година. С процесната заповед е забранено ползването на дивеча в ловностопански район [населено място], за който сдружението отговаря, чрез посочената ловна дружина за срок от една година. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД ловните сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловностопанските райони съгласно договори, сключени с държавното горско стопанство (чл. 36, ал. 3 от ЗЛОД във връзка с чл. 29, ал. 8 от ППЗЛОД). В случая правоотношенията между касатора - директора на ТП „Държавно горско стопанство Стара река“ и сдружение „Ловно-рибарско дружество“ С. възникват по силата на такъв договор, с който горското стопанство възлага на сдружението стопанисването и ползването на дивеча в няколко ловностопански райони. Независимо, че са обвързани от гражданскоправна сделка страните не са равнопоставени по отношение на създадените права и задължения, тъй като договорът в случая е законовото средство, чрез което се защитават обществените интереси, свързани с опазването, стопанисването и ползването на дивеча. Поради това в хипотезите, когато директорът на държавното горско стопанство забранява със заповед ползването на дивеча в съответния ловностопански район за определен срок, същият действа като административен орган, а не като представител на юридическото лице, страна по сключения договор. В постановения на това основание акт е материализирано изрично волеизявление на овластен за това орган (чл. 30, ал. 1 от ППЗЛОД) за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1 от ППЗЛОД, с което се засягат негативно права и интереси на ловно-рибарското сдружение. Всички тези елементи определят оспорената заповед на директора на ТП „Държавно горско стопанство Стара река“ като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, която е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 30, ал. 1 от ППЗЛОД. Този акт подлежи на съдебен контрол по реда, предвиден в кодекса. Като е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и това обуславя нейната нищожност, съдът е приложил неправилно материалния закон.

Оспорената пред Административен съд – Сливен заповед е действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса относно законосъобразността й, съобразно всички доводи в жалбата на „Ловно – рибарско дружество“ С., подадена в срока за нейното обжалване и при спазване на правилата за служебна проверка.

Като не са формирани фактически и правни изводи относно законосъобразността на заповедта, която е прогласена неправилно за нищожна от съда, касационната проверка на обжалваното съдебно решение е ограничена и спорът не може да бъде решен по същество.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на действителната заповед № РД-10-14/08.01.2014 г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Стара река“.

По направените искания за присъждане на деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение 68/11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 38/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Сливен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: