разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N6680/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. И. Т.,подадена чрез пълномощника му адв.А. Б. срещу решение №5246/08.07.2013 г. по гр. д.№3286/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав.

Ответникът по касационната жалба „ С. к.”-АД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Р. Д., я оспорва.Претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С решение № ІІ-61-148 /26.10. 2012 г., поправено в частта за разноските с решение от 26.11.2012 г., постановени по гр. д.№15 933/2012 г. на Софийски районен съд, 61 състав са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ: за отмяна на заповеди № 79 и 79-а /31.01.2012 г., с които на основание чл. 190 т.7 КТ му е наложено дициплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „логистик-склад” и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 9 397,32 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа;присъдени са и разноски в размер на сумата 500 лв. Доколкото действително сторените разходи са били в размер на сумата 1 128 лв.,първоинстанционният съд ги е намалил до този размер, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.С обжалваното решение неговият съдебен акт е обезсилен в частта, с която искът по чл. 344 ал.1 т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 9 307,32 лв. до размер на 9 397,32 лв. като недопустим, поради произнасяне на свръхпетитум. Решението в останалите части, както и решението за поправка на очевидна фактическа грешка...