Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Общински съвет – В., чрез адвокат М. К. срещу решение № 35 от 24.10.2014 г., постановено по адм. д. № 322/2014 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е прогласено за нищожно решение № 571 от 30.07.2014 на Общински съвет – В., с което е отменена заповед № 361 от 24.06.2014 г. на кмета на [община].

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от касационния съд да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание не се представлява.

Ответникът – кмета на [община] не се представлява, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила решението на административния съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира решението за правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Русе е обявил за нищожно решение № 571 от 30.07.2014 на Общински съвет – В., с което е отменена заповед № 361 от 24.06.2014 г. на кмета на [община].

Съдът е установил от фактическа страна, че заповед № 361 от 24.06.2014 г. на кмета на [община] е издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 5. и чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закон за лечебните растения /ЗЛР/ и чл. 108, ал. 1, т. 2 и чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ). С тази заповед кметът на [община] е оправомощил нейния адресат с изброени правомощия по ЗЛР и ЗГ.

Съдът е мотивирал своя извод за нищожност на оспореното решение, като е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет има правомощието да отмени заповед на кмета на Общината, само когато тя е издадена в противоречие с прието от съвета решение. Настоящият случай не е такъв. В противоречие с материалноправните разпоредби и неоснователни са доводите на общинския съвет, че заповедта противоречи на решението, с което е създадено търговско дружество [фирма] изцяло с общинско имущество. Възложените въз основа на посочените в заповедта правни норми правомощия на нейния адресат не са в колизия с правомощията на създаденото търговско дружество по смисъла на ЗЛР и ЗГ, като изложените в тази насока мотиви на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 2 ЗГ в относимата редакция към момента на издаване на оспорения акт е регламентирано, че сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от оправомощено от кмета на съответната община лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор. Управлението на горите и горските територии, които са собственост на общината се възлагат на някоя от структурите, изброени в чл. 181, ал.1 т. 1 ЗГ,

Упражняването на правомощията по чл. 108, ал. 1, т. 2 ЗГ от кмета на [община] не е в нарушение на взетото от общинския съвет решение за образуване на търговско дружество в изпълнение разпоредбата на чл. 181, ал. 1, т. 1, б. „б” ЗГ, което да извършва дейностите по управление на горите и горските територии – собственост на общината. Освен това, вземайки решение като собственик на капитала на търговското дружество [фирма], общинският съвет действа като едноличен собственик на капитала по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), а не като орган на местната самоуправление по ЗМСМА, чийто актове са административни. Взетите в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество решения не са актове по ЗМСМА и не е приложима за тях разпоредбата на чл. 45 ЗМСМА.

Изцяло в правомощията на кмета на общината са дейностите по чл. 22, ал. 1, т. 5. и чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗЛР и чл. 108, ал. 1, т. 2 и чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ. На общинския съвет не са възложени правомощия по тези законови текстове, както и възможност да контролира актовете на кмета на общината, издадени въз основа на тях.

Общински съвет – В. е взел решение извън своите правомощия по чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, съответно при липса на правно основание, което да обоснове неговата компетентност.

Решението на Административен съд – Русе е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Не се установи, при постановяването, му да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

При този изход на делото и след като ответникът не е направил своевременно искане за разноски и не е представил списък за направени такива, съдът не следва да присъди съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 24.10.2014 г., постановено по адм. д. № 322/2014 г. по описа на Административен съд – Русе. Решението е окончателно. Особено мнение: