Производството е по реда на чл.64, ал.1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК) във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма] и [фирма], и двете дружества със седалище в [населено място], подадена от чрез пълномощника им адв.Я. Д.. Жалбата е против решение №1066 от 08.12.2016г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка №КЗК-627/2016г. С него по т.1 на [фирма] за неизпълнение на задълженията по чл.46 и чл.47, ал.4 и ал.5 от ЗЗК е наложена имуществена санкция в размер на 0,75 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2015г., равняващи се на 4597,50 лв.; по т.2 на [фирма] за неизпълнение на задълженията по чл.46 и чл.47, ал.4 и ал.5 от ЗЗК е наложена имуществена санкция в размер на 0,75 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2015г., равняващи се на 14587,50 лв.; и по т.3 е определен 10 дневен срок, в който [фирма] и [фирма] да изпълнят задължението си да предоставят информацията и доказателствата, посочени в решението на КЗК.
В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за оспорване на административен акт по чл.146, т.4 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, а при евентуалност - намаляване размера на санкцията.
Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юриск.М. Б.-И., в съдебно заседание и с представени писмени бележки, оспорва касационната жалба като нередовна и неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна - [фирма], чрез пълномощника им адв.М. П., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението на КЗК.
Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока, установен в чл.64, ал.1, изр.2 от ЗЗК.
Неоснователно е възражението на КЗК за нередовност на жалбата. Няма нарушение на чл.150, ал.1, т.6 от АПК, тъй като в жалбата е указано в какво според жалбоподателя се състои незаконосъобразността на решението на КЗК. Дали наведените доводи водят до твърдяната незаконосъобразност, е въпрос по съществото на спора. Затова жалбата е редовна и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
В Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по искане на [фирма] за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.29 от ЗЗК от страна на [фирма] и [фирма] и налагане на предвидените в закона санкции. С оглед изясняване на фактическата обстановка по преписката до [фирма] и [фирма] са изпратени писма съответно с изх. №ИС-815/КЗК-627 от 21.09.2016г. и изх. №ИС-814/КЗК-627 от 21.09.2016г. Първото писмо е изпратено до управителя на [фирма] на адреса по седалище и управление: [населено място], [жк], [улица] е получено на 13.10.2016г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. Второто писмо е изпратено до управителя на [фирма] също на адреса по седалище и управление: [населено място], [жк], [улица] е получено също на 13.10.2016г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. С тези две писма е изискано от двете дружества да предоставят в 7-дневен срок релевантна информация и доказателства, подробно описани в т.2 – т.8 от двете писма.
С молба вх. №към КЗК-62/24.10.2016г. от адв.Я. Д. като пълномощник на [фирма] и [фирма] е поискано удължаване на предоставения срок за отговор до 31.10.2016г., като е посочена причина - обема на поисканата информация и документи.
Със становище вх. №към КЗК-627 от 31.10.2016г. на адв.Я. Д. като пълномощник на [фирма] и [фирма] е взето отношение към искането на [фирма], както и е представена част от исканата информация и доказателства. Но за друга част тази информация и доказателства не са представени. А именно: По т.3 от двете писма - да представят доказателства относно осъществяваната от него стопанска дейност на пазара на дистрибуция на нови МПС на едро и дребно и на пазара на дистрибуция на употребявани МПС от 2011г. до настоящия момент. По т.4 от двете писма - да опишат разликата в дистрибуцията на нови и употребявани МПС на територията на страната. По т.5 от двете писма - [фирма] да предостави заверено копие на договор за покупко-продажба (корпоративни клиенти), сключен на 02.08.2012 г. между [фирма] и [фирма] (с предишно наименование [фирма]) за доставка на автомобили с марка BMW и MINI, с всички приложения и анекси, както и да посочи определени факти и обстоятелства, подробно описани под осем тирета в първото писмо. А за [фирма] е поискано да предостави заверено копие на договор за покупко-продажба (корпоративни клиенти), сключен на 12.02.2013 г. между [фирма] и [фирма] (с предишно наименование [фирма]) за доставка на автомобили с марка BMW и MINI, с всички приложения и анекси, както и да посочи определени факти и обстоятелства, подробно описани под осем тирета във второто писмо. По т.6 от двете писма - да представят цялата кореспонденция между [фирма] и [фирма] (с предишно наименование [фирма]), съответно между [фирма] и [фирма] (с предишно наименование [фирма]), във връзка с установяване на обстоятелства на случаи на осъществена паралелна търговия от страна на [фирма], съответно на [фирма].
С напомнителни писма съответно с изх. №НП-28/КЗК-627/01.11.2016г. до [фирма] и изх. №НП-28/КЗК-627/01.11.2016г. до [фирма], Комисията повторно е изискала в нов 7-дневен срок от двете дружества да предоставят пълна и точна информация по непредставените информация и доказателства по т.3, т.4, т.5 и т.6 от първите две писма, като отново са описани информацията и доказателствата, които са изискани.
Следва да се посочи, че във всяко от двете писма за всяко от дружествата са указани последиците при неизпълнение на задълженията за съдействие по чл.46 от ЗЗК, съответно при несвоевременното им представяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща по чл.47, ал.4 и ал.5 от ЗЗК. Двете дружества за предупредени и приложението на чл.100, ал.3, т.1 от ЗЗК в първия случай, както и на чл.100, ал.3, т.3 от ЗЗК във втория случай.
До постановяване на обжалваното решение на КЗК изискваните двукратно информацията и доказателствата не са били представени от [фирма] и [фирма].
При извършена служебна справка настоящият съдебен състав установи, че независимо от непредставените от [фирма] и [фирма] информацията и доказателствата, КЗК е разгледала искане на [фирма] за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.29 от ЗЗК от страна на [фирма] и [фирма]. С постановеното по преписка №КЗК-627/2016г. решение №169 от 16.02.2017г., КЗК е установила, че не са извършени нарушения по чл.29 от ЗЗК от страна на [фирма] и [фирма]. Това решение на КЗК е било обжалвано от [фирма] пред Върховния административен съд. С решение №9429 от 17.07.2017г. по адм. дело №3847/2017г. на ВАС – четвърто отделение, е отменено решението на КЗК и е изпратена преписката на КЗК за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Решението на ВАС е обжалвано от [фирма] и [фирма] пред петчленен състав на ВАС, по което е образувано адм. дело №10663/2017г., по което производство към настоящия момент няма постановен съдебен акт.
По делото са представени доказателства за съдебен спор между страните [фирма] и [фирма]. С решение №2066/07.11.2016г. на Апелативен съд София по т. д. №1387/2016г. е отменено решение №30/04.01.2016г. на Софийски градски съд по гр. д №224/2014г., и вместо него е отхвърлен иска с правно основание чл.334 от ТЗ на [фирма] срещу [фирма]. Решението на Апелативен съд София е обжалвано от [фирма] пред Върховния касационен съд, който с определение №361/09.06.2017г. по т. д. №544/2017г. не е допуснал касационно обжалване.
Със становище вх. №към КЗК-627 от 31.10.2016г. до КЗК са представени от [фирма] и [фирма] и други доказателства за съдебни спорове на двамата жалбоподатели с [фирма]. Тези доказателства установяват две съдебни производства. Едното е гр. д №224/2014г. на Софийски градски съд, което е продължило в Апелативен съд София. По него са относими коментираните в предходния абзац доказателства. Второто производство е гр. д. №18483/2014г. на Районен съд София между [фирма] и [фирма]. За него обаче няма данни, че е било висящо и през релевантния период за непредставената информация и доказателства - от 13.10.2016г. /когато е получено първото съобщение/ до 08.12.2016г. /постановяване на обжалваното решение/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Преди всичко следва да се посочи, че спецификата на обществените отношения, предмет на регулиране със ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), е обусловила не само материалната компетентност на Комисията, но и създаването на специално административно производство, в рамките на което тази компетентност се реализира. С оглед на това при провеждане на производство по реда на ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) приложение намира общия принцип в правото - lex specialis derogate legi generali. Дотолкова, доколкото специалният закон не препраща към общия, приложението на последния е изключено.
С цел обективност на извършваната от Комисията дейност по проучване законодателят е създал изрично задължение на всички лица - чл.46 ЗЗК, за оказване на съдействие на органа. Нещо повече, определил е и качеството на информацията, която те са длъжни да предоставят. Информацията трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща. Неизпълнението на това задължение е скрепено със съответно наказание - имуществена санкция, съответно глоба. Разбира се, преценката за качеството на информацията е на органа, но тази негова преценка, с цел защита правата на задълженото лице, подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.46 от ЗЗК всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) №1/2003 и Регламент (ЕО) №139/2004. А по силата на чл.100, ал.3, т.1 от ЗЗК Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за неизпълнение на задължението за съдействие по чл.46 от ЗЗК.
Съгласно посочените и относими за настоящия случай разпоредби лицата, от които е поискана информация, трябва да я представят в определения от комисията срок (чл.47, ал.4 от ЗЗК), като информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща (чл.47, ал.5 от ЗЗК). А по силата на чл.100, ал.3, т.3 от ЗЗК Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл.47, ал.4 и ал.5 от ЗЗК.
По делото безспорно е установено, че Комисията е поискала двукратно информация и доказателства от двамата жалбоподатели, която е необходима с оглед установяване на елементите на фактическия състав на чл.29 от ЗЗК. Въпреки това и двамата жалбоподатели не са предоставил изисканата информация и доказателства. Същата засягат съществени факти, пряко относими към предмета на основното производство пред КЗК, което е възпрепятствало КЗК да установи фактите и да извърши пълен, точен и обективен анализ и своевременно да приключи производството по преписка №КЗК-627/2016г. в законния срок. Също така безспорно е установено, че описаната по-горе информацията и доказателствата не са били представени от [фирма] и [фирма]. С оглед на това правилно Комисията е приела, че от страна на тези две дружества е извършено нарушение на чл.46, във връзка с чл.47, ал.4 и ал.5 от ЗЗК. А това обосновава правилно ангажиране на тяхната отговорност по с чл.100, ал.3, т.1 и т.3 от ЗЗК.
Неоснователни са възраженията на двамата жалбоподатели. Те са основават на доводи, че между тях и [фирма] съществуват съдебни спорове. Твърди се, че [фирма] цели с производството пред КЗК да се снабди с доказателства, които да използва по съдебните спорове с двамата жалбоподатели. Възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като в приложимите разпоредби на чл.46 и чл.47, ал.4 и ал.5 от ЗЗК се съдържат задължения да представяне пред КЗК на поисканата информация и доказателства. И не се съдържа изключение от рода на това, на което се основават двамата жалбоподатели. Защитата срещу ползването на представена информация и доказателства не се осъществява с отказа за предоставянето й. А тя се осъществява по реда на чл.55, ал.2 от ЗЗК – с посочването на представената информация и доказателства като защитена тайна. Респ. чрез съхраняването и използването й от КЗК като поверителна информация по реда на чл.55 от ЗЗК и издадените от Комисията на основание чл.55, ал.4 от ЗЗК Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.
Относно размера на наложените на двамата жалбоподатели имуществени санкции.
Както вече се каза, според чл.100, ал.3, т.1 и т.3 от ЗЗК за извършените нарушения е предвидена имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година. А конкретния размер се определя съобразно критериите, посочени в чл.100, ал.5 от ЗЗК, както и според издадената на това основание Методика за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (Методиката) - приета с решение №71/03.02.2009г. на КЗК, изм. и доп. с решение №1024/06.10.2009г. и решение №330/17.03.2011г., изм. и доп. с решение №900/17.11.2015г. Така според чл.100, ал.5 от ЗЗК при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. А съгласно т.20 от Методиката КЗК налага имуществена санкция отчитайки характера, значението и необходимостта на информацията за проучването, тежестта на извършеното нарушение и смекчаващите и утежняващите обстоятелства.
В случая правилно е отчетено с обжалваното решение, че някои от поисканите информация и доказателства не могат да бъдат събрани по друг начин, както и че същите са от съществено значение за установяването на необходимите и релевантни по преписката обстоятелства. Освен това и двете дружества не са посочили пред КЗК причини, които да възпрепятстват предоставянето им. Следва да се съобрази освен това, че непредставените информация и доказателства са много на брой, както и, че не са предоставени и след двукратното им поискване. Тези факти обосновават висока тежест на нарушението и наличие само на отегчаващите вината обстоятелства. Затова наложените имуществени санкции между средата и максимума са обосновани, а възраженията на двамата жалбоподатели - неоснователни.
Обжалваното решение в частта му по т.3 е съответно на законовата разпоредба на чл.100, ал.4 от ЗЗК. Затова и в тази си част решението на КЗК е законосъобразно.
С оглед на това решението на КЗК е правилно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на жалбата, неоснователни са и исканията на двамата жалбоподатели за присъждане на направените от тях разноски по делото.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК е основателно искането на ответника по жалбата КЗК за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 150лв., като се определят при съобразяване от съда на фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. четвърто от АПК във връзка с чл.64, ал.1 от ЗЗК, Върховният административен съд - четвърто отделение,
РЕШИ: