Решение №1005/28.07.2017 по адм. д. №6246/2016 на ВАС

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение №1895 от 18.03.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №379/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на [фирма] срещу Заповед №РД-01-688 от 16.12.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на негова Заповед №РД-01-608 от 16.11.2015 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не отложил съдебното заседание въпреки приложена молба по чл. 139, ал. 1 АПК. Неотлагането на делото е ограничило правото му на защита. Представя епикриза №914/186-КП 052 от 11.03.2016 г. издадена от Национална многопрофилна транспортна болница „Ц. Б III“. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на съда за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, счита същата за неоснователна. Касаторът е следвало да представи медицинската експертиза пред предходната инстанция. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Л. Н..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Молбата за отлагане на съдебното заседание не е била придружена с медицински документ, поради което съдът правилно не отложил съдебното заседание, но с оглед на представената с касационната жалба епикриза налице са предпоставките на чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 16.11.2015 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава, на основание чл. 148б, ал. 1, т. 1, предложение 1 и ал. 3, т. 2 и 3 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), Заповед №РД-01-608, с която отнема разрешението за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътни превозни средства на [фирма].

2. На 16.12.2015 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава, на основание чл. 62, ал-. 2 АПК, Заповед №РД-01-688, с която допуска поправка на Заповед №РД-01-608.

3. На 04.01.2016 г. г-н Х. оспорва пред съда Заповед №РД-01-688.

4. На 26.01.2016 г., с разпореждане, съдът конституира страните по делото и насрочва съдебно заседание на 09.03.2016 г. от 14, 45 часа.

5. На 16.02.2016 г. жалбоподателят е уведомен за съдебното заседание.

6. На 09.03.2016 г. по делото постъпва молба от управителя на [фирма] – Р. Х., с която моли съда да отложи съдебното заседание, тъй като на 08.03.2016 г. е постъпил в Националната многопрофилна транспортна болница „Ц. Б III“. Към молбата няма приложен медицински документ.

7. На 09.03.2016 г. в съдебно заседание, съдът докладва молбата на управителя на едноличното дружество, но приема, че не са налице предпоставките на чл. 139, ал. 1 АПК, защото молбата не е подкрепена с доказателствата, указани в чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, поради което дава ход на делото и приключва съдебното дирене.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената Заповед №РД-01-688 е законосъобразна – издадена е от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със закона, поради което отхвърля жалбата на [фирма]. Решението е неправилно.

Единственото касационно основание, което касаторът сочи, е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 139, ал. 1 АПК.

Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят – [фирма], е бил представляван в съдебното производство единствено от законния си представител – управителят на дружеството, който е и едноличен собственик. Видно е също, че преди съдебното заседание представляващият дружеството информира съда за невъзможността да се яви лично в съдебното заседание поради внезапно заболяване – постъпване в болнично заведение, и моли съда да отложи съдебното заседание.

Безспорно е, че визираното в чл. 139, ал. 1 АПК „препятствие, което страната не може да отстрани“, за да се яви в съдебно заседание е възможно да бъде внезапно заболяване на страната или на нейния пълномощник. В случая се твърди, че внезапното заболяване е на единственото лице, което представлява жалбоподателя – управителят на дружеството. Безспорно е също, че касаторът своевременно – преди съдебното заседание, чието отлагане иска, уведомява съда за невъзможността законният му представител да се яви лично и желанието му законният представител да присъства на съдебното заседание.

Спорът по делото е спазил ли е съдът разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК. Неотлагането на съдебното заседание, при наличие на законовите предпоставки, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради нарушено право на защита на страната и основание за отмяна на постановеното съдебно решение.

За да се приеме, че твърдяното внезапно заболяване действително е препятствие, което страната не може да отстрани, фактът на заболяването трябва да бъде надлежно доказан. Доказването на заболяването става с допустимите доказателствени средства. Член 139, ал. 1 АПК не поставя изисквания досежно доказателствените средства, но на основание чл. 106, ал. 7 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) е приета Наредба за медицинската експертиза (Наредбата). Наредбата регламентира реда за установяване на временна нетрудоспособност, както и за установяване на вида и степента на увреждане на определен кръг лица.

Вярно е, както приема и съдът, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, за да е налице непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 АПК, е необходимо страната да представи болничен лист с посочен режим на лечение по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 и 3, б. „а“ и „б“. Това изискване обаче е приложимо само за лицата по чл. 2 от Наредбата, т. е. за лица в трудоспособна възраст и за лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които упражняват трудова дейност. За другите лица то не е приложимо.

Наред с това, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата болничен лист се издава за цялото време на болнично лечение, което значи, че може да бъде издаден най-рано на датата на приключване на болничното лечение. Следователно, възможно е към датата на съдебното заседание, чието отлагане се иска, страната да е в болница и да не може да представи болничен лист.

Именно тази хипотеза в случая е била налице. Законният представител на жалбоподателя е информирал съда, че е постъпил в болница на 08.03.2016 г. с оглед на това на 09.03.2016 г. той не би могъл да представи болничен лист. Невъзможността на касатора да представи доказателства за болничното си лечение към датата на съдебното заседание прави извода на съда за недоказаност на твърдяното препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 АПК неправилен.

С оглед на горното довода на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основателен. Съдът следва да отмени съдебното решение и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1895 от 18.03.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №379/2016 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...