О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 264

гр. София, 28.04.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2111/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. М., чрез особения му представител адв.Н. А. Г., срещу решение №843/05.05.2021 г. по гр. д.№594/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяната на решение №260036/11.01.2021г. по гр. д.№2349/20г. по описа на Районен съд Варна в частта по уважения срещу него, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, иск по чл.422 ГПК и отхвърлянето му, окръжният съд е разгледал евентуално предявения иск и е осъдил на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.99 ЗЗД касатора да заплати на дружеството сумата 21 355,44 лв., представляваща частично претендирана предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №2961847, формирана от месечни вноски за периода 21.09.22г. – 21.10.26г., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради материалната му незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се от особения представител на касатора, че въззивната инстанция не е обсъдила събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не е отговорила на въпроса съобщена ли е цесията на длъжника, респ. възникнало ли е за него ликвидно и изискуемо задължение към новия кредитор.Същият поддържа, че липсва такова уведомяване, тъй като и двете изпратени до длъжника съобщения не са били връчени, тъй като той не е бил намерен на адреса, а в договора липсва нарочна фингираща клауза; същевременно не е било изпратено уведомление на посочения в договора негов електронен адрес, приет от страните като адрес за кореспонденция. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че длъжникът е уведомен за цесията и за предсрочната изискуемост на кредита, с връчването на преписите от исковата молба и доказателствата на него, като особен представител, доколкото той упражнява само процесуалните му права и не може да направи материалноправни възражения, тъй като е извън материалното правоотношение между страните. Поддържа се искане за отмяна на решението на ВОС и отхвърляне на предявените срещу М. искове.

Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава с позоваване на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поддържайки в писменото си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /определение №567/18.09.2018г. по т. д.№3153/17г. на второ т. о., решение №28/01.03.2017г. по гр. д.№60094/16г. на четвърто г. о., решение №141/25.03.2011г. по гр. д.№56/11г. на ВКСи решение №73/05.07.2018г. по гр. д.№3228/17г. на трето г. о./ по въпросите: 1.Допустимо ли е съдът да постанови позитивно решение за ищеца, който в нарушение на договора е посочил адрес за призоваване, за който изначално е разполагал с информация, че ответникът няма да бъде намерен?; 2. Счита ли се за надлежно връчен договор за цесия, ведно със исковата молба и съдебните книжа на назначения особен представител на длъжника, който не е валидно уведомен на адреса, посочен за официална кореспонденция с кредитора в договора за потребителски кредит?; 3.Допустимо ли е съдът да допусне предсрочна изискуемост на вземането от цедента, който в нарушение на договора за потребителски кредит не е уведомил надлежно длъжника, както за прехвърленото вземане, така и за предсрочната изискуемост? ; 4.Налице ли е основание за назначаването на особения представител на ответника по осъдителен иск предвид нарушени правила за призоваване на ответника?. Според касатора сочените от него нарушения на материалния и процесуалния закон водят до очевидната неправилност на постановения обжалван от него въззивен съдебен акт.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт К. М., е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навел доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и направеното искане. Претендира да му бъдат присъдени разноските за платеното възнаграждение за особения представител и юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания резултат, Варненски окръжен съд е приел за безспорни, респ. установени относимите към осъдителния иск факти, че ответникът М. М. е кредитополучател по договор за потребителски кредит №2961847 от 14.11.2017г. за сумата 40 000 лв., сключен между него и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ЕАД, вземанията по който, заедно с всички права и задължения, привилегии и обезпечения са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на рамков договор и сключен към него индивидуален такъв от дата 18.02.2019г.; към последната дата длъжникът е бил в неизпълнение на задълженията си, като последното плащане на месечна погасителна вноска е направил на 21.08.2018г.; ищецът е бил упълномощен от своя праводател да съобщи на длъжника цесията, като опитите да стори това преди завеждането на иска, както и да направи кредита предсрочно изискуем, предвид неизпълнението, са останали неуспешни, поради невъзможност да бъде уведомен на постоянния му адрес. Доколкото на ответника са били надлежно връчени преписите от исковата молба /съдържаща изрично изявление на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ и доказателствата, чрез назначения му от съда по реда на чл.29 ал.3 ГПК особен представител, съдът е приел, че от тази дата 04.08.2020г. ответникът се счита уведомен както за цесията, така и за обявената предсрочна изискуемост. Позовавайки се на заключението на вещото лице, назначено по делото в производството пред първата инстанция, съставът е приел, че размерът на предсрочно изискуемата главница по кредита за периода 21.09.2022г.-21.10.2026г. възлиза на 21 355,44 лв., която сума е присъдил в полза на ищцовото дружество.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства.

Не отговаря в този смисъл на общия критерий за допустимост първият и четвъртият от поставените от касатора въпроси. Същите най-общо съдържат оплакване на особения представител на ответника по делото за изначално неправилно процедиране на съда /първоинстанционния/ с прилагането на разпоредбата на чл.29 ал.3 ГПК и назначаването му като особен представител. Такова оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение не е поддържано пред въззивната инстанция, нито е наведено в касационната жалба, поради което въпросите не могат да бъдат квалифицирани като обуславящи, а отговорът им да рефлектира върху правилността на обжалвания въззивен акт. Смислово вторият и третият от въпросите се свеждат обобщено до въпроса може ли да се счете длъжникът за уведомен за договора за цесия и за обявената предсрочна изискуемост на цедираното вземане по договора за кредит с връчването на исковата молба и останалите съдебни книжа на особения му представител в процеса, след като не е бил уведомен лично за това? Така формулиран, въпросът отговаря на общия критерий за допустимост, но даденият от въззивния съд положителен отговор на същия, не е в противоречие с поддържаната от ВКС съдебна практика. Цитираното определение на ВКС е постановено в производство по чл.288 ГПК , поради което не представлява практика по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Решението по гр. д.№60094/16г. на четвърто г. о. на ВКС е постановено във връзка с правен въпрос, касаещ уговорките между страните по договор и конкретно – клауза за неустойка, поради което е изцяло неприложимо към настоящия случай и обобщения по-горе като релевантен правен въпрос. Решението по гр. д.№56/11г. на ВКС е постановено в производство по отмяна на влязло в сила решение във връзка с оплакване на страна по делото, решението по което е поискано да бъде отменено по извънредния способ на чл.303 ал.1 т.6 ГПК, че е била представлявана от особен представител в нарушение на съответните правила, и също не съдържа разрешения, релевантни към обуславящия въпрос. Последното решение – по гр. д.№3228/17г. на трето г. о. на ВКС /представено към изложението, но неупоменато в него/ е също неотносимо, тъй като нито съдържа разрешения по посочения правен въпрос, нито е налице сходство или идентичност в разглежданите в двете производства хипотези.

Неприложимостта на сочения от касатора допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се налага и от наличието на непротиворечива съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК в решения: № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на първо т. о., № 126 от 30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на второ т. о., №198/18.01.2019г. по т. д.№193/18г. на първо т. о., №86/27.10.2020г. по т. д.№2118/19г. на първо т. о. и др., с която се приема, че придобиването на вземането от цесионера /респ. възникването му в неговия патримониум/ настъпва със самото сключване на договора за цесия, а съобщаването не е елемент от фактическия състав; целта на уведомяването на длъжника е единствено с оглед защитата му срещу ненадлежното изпълнение на задължението му /т. е. срещу лицето, което вече не е носител на вземането/; доколкото законът не поставя специални изисквания за уведомяването, то може да бъде направено и в рамките на процеса относно предявен иск за вземането; уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост на задължението може да бъде направено и с получаването на обективираното за целта изявление в исковата молба; връчването на такова изявление с връчването на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника-ответник представлява надлежно уведомяване на последния за настъпването на предсрочната изискуемост. В настоящия случай особеният представител на ответника не е направил възражения, относими към последиците на неуведомяването му за цесията /например, че той междувременно е платил дълга на цедента, в който случай плащането би могло да бъде прието като правопогасяващо, предвид неуведомяването/. Поради това, отговорът на първата част от въпроса, съобразен с посочената практика, която настоящият състав споделя, не би могъл да обуслови различен правен резултат. По втората част от въпроса решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС, поради което не може да бъде формиран извод за наличие на основания за осъществяване на достъпа до касация по сочените от касатора критерии.

Не се констатират и предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Не всяка форма на неправилност е меродавна за прилагането на критерия по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно решението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК. Общото изявление на особения представител на касатора, че „атакуваният съдебен акт е постановен при съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, които водят до очевидна неправилност на решението“ не обосновава приложимост на хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на въззивното решение в атакуваната му от М. М. М. част.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., както и платеното от него възнаграждение за особения представител в размер на 878 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №843/05.05.2021 г. по гр. д.№594/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд в обжалваната му от М. М. М. част.

ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място][жк] вх.9 т.8 ап.157 да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление [населено място] бул.“Д-р П. Д.“№25 офис сграда Лабиринт т.2 офис 4 сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата 878 лв. разноски за възнаграждение за особен представител на М. М. М. в производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.