6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3666

София, 14.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 387 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. В. М., чрез адв. И. И., против решение № 1126 от 11 октомври 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1288/2023 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 1000 от 23 март 2023 г., постановено по гр. д. № 7292/2022 г. по описа на Районен съд Варна, с което предявеният от С. В. М. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по описа на ІV РУ-ОД на МВР-В., а впоследствие образувано н. о.х. д. № 5147/2020 г. по описа на Районен съд Варна и в. н.о. х.д. № 1041/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е отхвърлен за разликата над 500 лева до претендираните 12000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК – решението е произнесено в противоречие с константната практика на ВКС и със събраните по делото доказателства, както и в нарушение на правилата, установяващи причинно-следствената връзка между събитията и установените факти. Твърди се, че не са съобразени реално претърпените от ищеца...