О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2246

гр. София, 14.07. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Димитров ч. т.д. № 1076/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Родопи трейд-2002“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 104 от 17.03.2025 г. по в. ч.т. д. № 128/2025 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, 1-ви търговски състав, с което е прекратено производството по делото, като е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „Родопи трейд-2002“ ЕООД срещу определение № 1604 от 16.12.2024 г. по т. д. № 446/2024 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е отменено на основание чл. 253 ГПК, определение от 02.07.2024 г. по гр. д. № 1523/2024 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/за допускане на изменение на предявения частичен иск, чрез увеличение на размера му от 20 000 лв. на 30 000 лв., заявено с молба от 17.06.2024 г., и същата молба е оставена без уважение.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира се както неговата отмяна, така и отмяната на определение № 1604 от 16.12.2024 г. по т. д. № 446/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл. 253 ГПК, ведно с всички произтичащи от това последици. Твърди се, че Пловдивски апелативен съд не е разгледал възраженията на жалбоподателя за процесуални нарушения, извършени от Пловдивски окръжен съд, поради което е постановил недопустим съдебен акт. Излагат се подробни съображения за недопустимост и неправилност на определение № 1604 от 16.12.2024 г. по т. д. № 446/2024 г. на Пловдивски окръжен съд.

Насрещната страна по делото оспорва основателността на подадената частна жалба.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е основателна.

За да се произнесе, съставът на Пловдивски апелативен съд подробно е изложил хронологията по гр. д. № 1523/2024 г. на Пловдивски районен съд, по което с протоколно определение от 02.07.2024 г. е допуснато увеличение на частичния иск на „Родопи трейд-2002“ ЕООД от 20 000 лв. на 30 000 лв., на основание чл. 214, ал.1 ГПК, като производството по делото е прекратено и е изпратено на родово подсъдния Пловдивски окръжен съд. По образуваното т. д. № 446/2024 г. на Пловдивски окръжен съд е постановено определение № 1604 от 16.12.2024 г., с което на основание чл. 253 ГПК е отменено протоколно определение от 02.07.2024 г. за допускане на увеличение на предявения частичен иск и е оставена без уважение молбата на ищеца за допускане на такова увеличение.

Така постановеното определение е обжалвано пред Пловдивски апелативен съд, който е оставил частната жалба без разглеждане, като процесуално недопустима. Апелативният съд е изтъкнал, че определението на окръжния съд, с което на основание чл. 253 от ГПК е отменено определението на районния съд за допускане на увеличение на предявения иск, не попада в категорията определения, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Посочил е, че определението за допускане увеличение на иска е по движение на делото и може да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК при допусната грешка, по искане на страната или служебно от съда, когато се отнася до факт или приложение на закона. Апелативният съд е изтъкнал, че обстоятелството, че в случая увеличението е допуснато от районния съд, а определението е отменено от окръжния съд, не променя този извод, доколкото става дума за съдебно производство по един и същ иск, пренесено на по-горната инстанция по правилата на родовата подсъдност. Според апелативния съд не е налице процесуална пречка окръжният съд да отмени на основание чл. 253 от ГПК определение на районния съд по делото, което разглежда, приемайки че при постановяването му е допусната грешка.

Апелативният съд не е споделил възраженията на жалбоподателя, че в случая спорът е за компетентния по правилата на родовата подсъдност съд, който да разгледа делото. Според апелативния съд частната жалба, с която е бил сезиран, касае обжалваното определение само в частта му, с която е отменено определението по чл. 214 ГПК за допускане на увеличение на иска. Апелативният съд е изтъкнал, че окръжният съд не е предприел действия по прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на районния съд, или каквито и да било други действия, свързани с подсъдността, за да бъде прието, че става дума за спор по чл. 121 ГПК. Апелативният съд е счел, че с оглед на това, както и на факта, че решение, постановено от окръжен съд по спор, който е бил родово подсъден на районен съд, не е недопустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 270, ал. 4 ГПК, в конкретния случай води до извода, че не е налице спор за подсъдност.

Пловдивски апелативен съд е посочил, че отказът да се допусне увеличение на частичен иск не е сред определенията, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, според който на обжалване подлежат само определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. С оглед на това е приел, че не подлежи на обжалване и определението по чл. 253 от ГПК, с което е отменено допуснатото увеличение поради грешка, свързана с приложение на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Своя извод съдът е аргументирал с т. 7б от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която на обжалване подлежи определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който обаче не е предявен като частичен. Съдът е уточнил, че това е така, тъй като при предявяване на частичен иск, какъвто е настоящия случай, отказът да се допусне увеличението му не прегражда пътя на ищеца да предяви отделен иск за остатъка от претенцията си над размера по частичния иск, което в случая е сторено от ищеца.

За пълнота на изложението апелативният съд е посочил, че намира за правилни изводите на окръжния съд за грешка при допускане на увеличението на частичния иск, касаеща приложението на процесуалния закон - чл. 126, ал. 1 ГПК. Подчертал е, че макар първоначалният частичен иск да е предявен преди този по т. д. № 191/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, то неговото изменение, изразяващо се в увеличение със сумата от 10 000 лв., е направено едва в по-късен момент - на 17.06.2024 г., когато тази сума вече е била част от предмета на т. д. № 191/2023 г. на Пловдивски окръжен съд. Съдът е изложил, че съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК преценката следва да се направи не въз основа на датата на подаване на първоначалните искови молби, а според датата на заявяване на претенцията за процесната част от 10 000 лв., което е станало на 31.03.2023 г. по т. д. № 191/2023 г. на Пловдивски окръжен съд и на 17.06.2024 г. по гр. дело № 1523/2024 г. на Пловдивски районен съд. Поради това съдът е заключил, че в този смисъл по-рано е бил заведен искът за частта от 10 000 лв. по т. д. № 191/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, а повторното й предявяване, включително по пътя на увеличение на предявен преди това частичен иск, е недопустимо съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения апелативният съд е счел частната жалба, с която е бил сезиран, за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е неправилно.

Макар че както съставът на ПОС, така и този на ПАС, са квалифицирали определението на ПОС, с което е отменено допуснатото увеличение на предявения частичен иск от 20 000 на 30 000 лв., като такова по чл. 253 от ГПК, в какъвто случай същото действително не би подлежало на обжалване, видно е както от материалите по делото в ПОС, така и от мотивите на обжалваното пред ПАС определение, че същото е постановено всъщност на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Такъв извод се налага както от мотивите на ПОС към постановеното в открито съдебно заседание на 24.10.2024 г., определение, с което не е даден ход на делото и са дадени указания на ищеца да уточни дали извършеното, процесно увеличение на размера на частичния му иск от 20 000 на 30 000 лв., предприето на 17.06.2024 г. - след като ищецът е предявил остатъка от цялото си вземане с исковата молба от 31.03.2023 г. по т. д. № 191/2023 г., има за предмет част от вземането му, вече предявено по образуваното т. д. № 191/23 г., така и от съдържанието на уточнителната молба на ищеца, депозирана в изпълнение на същите указания, а така също и от главните мотиви към обжалваното пред ПАС определение на ПОС, в които ясно и буквално е прието, че: „… предприетото увеличение на частичната претенция е заявено след като ищецът вече е предявил остатъка от цялото си вземане с исковата молба от 31.03.2023 г. по търговско дело № 191/2023 г. Т.е. увеличението на иска касае част от цялото вземане, която вече е била предявена по т. д. № 191/2023 г., поради което е налице хипотезата на чл. 126 ГПК и увеличението на иска е процесуално недопустимо.“

С допускането на исканото увеличение на иска, същият става предмет на делото в пълния му размер – този след допуснатото увеличение. Всяко последващо, включително частично, намаляване на размера на исковата претенция – предмет на правния спор, било чрез частичното прекратяване на производството за част от спорния предмет на делото, било – както в случая, чрез последващата отмяна на определението, с което вече е допуснато исканото от ищеца увеличение на иска, и оставянето без уважение на молбата му за допускането на такова увеличение, е преграждащо развитието на делото за тази част от претенцията, която е част от предмета на спора, но с разглеждането на която съдът занапред се десезира. Това е така дори и в случаите, в които прекратяването /намаляването/ е инициирано от ищеца – чрез оттегляне или отказ изцяло или частично от предявения иск /искове/, и въпреки обстоятелството, че ищецът сам е десезирал съда от разглеждането на спора в тази негова част. Във всички изложени случаи, включително и в настоящия процесен такъв, така постановеният съдебен акт, като преграждащ развитието на делото в тази му част, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поради изложеното обжалваното пред настоящата инстанция определение на ПАС, с което жалбата срещу определението на ПОС е оставена без разглеждане, се явява неправилно, същото следва да бъде отменено и делото - върнато на ПАС за произнасяне по частната жалба, с която е сезиран.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 104 от 17.03.2025 г. по в. ч.т. д. № 128/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 1-ви търговски състав.

Връща делото на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по частната жалба на „Родопи трейд-2002“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 1604 от 16.12.2024 г. по т. д. № 446/2024 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :