Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. Т. Г. от гр. Р., чрез пълномощника адв. И. Г., против решение № 2/07.02.2013г., постановено по адм. дело № 5/2013г. по описа на Административен съд – гр. Р., с което е отхвърлена жалбата й против решение ПОБГВ № 164/05.12.2012г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/ гр. Р.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмено становище касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Районно управление „Социално осигуряване” гр. Р., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Р. е отхвърлена жалбата на Х. Т. Г. против решение ПОБГВ № 164/05.12.2012г. на директора на РУСО гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 171-00-3824-1/18.10.2012г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО – ръководител по осигуряването за безработица, с което й е отказано отпускане за парично обезщетение за безработица.

За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане на жалбоподателката законосъобразно е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради това че същата не отговаря на едно от кумулативните изисквания по чл. 54а КСО – да не упражнява трудова дейност,...