№ 2218

гр. София, 11.07.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №100 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ищцата Л. Б. Ч., чрез адв. С.К. срещу решение №602 от 20.05.2024г., постановено по в. гр. д. №1968/2023г. по описа на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение №1556 от 27.03.2023г., постановено по гр. д. №1356/2022г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Застрахователна компания Л. И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 30 000 лева до претендираните 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.10.2021г., ведно със законната лихва от 02.02.2022г. до окончателното плащане. Срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата над 7 000 лева до присъдените 15 000 лева, както и в частта, с която след частична отмяна въззивният съд е присъдил допълнително сумата 15 000 лева /до общ размер от 30 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, е подадена насрещна касационна жалба от ответника „Застрахователна компания Л. И. АД. В частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 7 000 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за сумата 15 000 лева - разлика между присъдената сума 30 000 лева и претендираната сума 45 000 лева, е неправилно - постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторката поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, не е оценил в достатъчна степен релевантните факти, вкл. множеството травматични увреждания и трайните последици за здравето й, икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Счита, че съдът не е преценил адекватно болките и страданията в следствие на нанесените й телесни повреди, не е оценил в достатъчна степен тежестта и продължителността на негативните изживявания и отражението на травмите върху психическото й състояние. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло искът, като й се присъди още 15 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.02.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос - относно приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловил изхода на спора, като поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г.

Ответникът „Застрахователна компания Л. И. АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение в обжалваната от ищцата част до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

В насрещната касационна жалба се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, довело до определяне на завишен размер на обезщетение за неимуществени вреди. Поддържат се доводи и за неправилност на решението в частта, с която е присъдена законна лихва от дата, предхождаща исковата молба. Касаторът моли да бъде отменено решението в атакуваните осъдителни части, като бъде отхвърлен искът за сумата над 7 000 лева, както и в частта за претендираната законна лихва. Допускането на касационно обжалване се претендира на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Третото лице помагач А. Е. А. не взема становище по подадените жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 15 000 лева /разлика между претендираните 45 000 лева и присъдените 30 000 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е 30 000 лева. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП, при което е пострадала ищцата. Безспорно е и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /15 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и началния момент, от който се дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение.

Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства, се установява, че ищцата е претърпяла травматични увреждания - контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на втори поясен прешлен, контузия на коляното и на лявото ходило, наложили двудневно болнично лечение и 4-месечно домашно възстановяване. Болките и страданията са продължили около 3 месеца, като са били особено интензивни през първите 15 дни. Съдът съобразява, че поради травмата в гръбначния стълб /отчупен фрагмент/, налагащо обездвижване и постелен режим, пострадалата е носила около три месеца корсет, приемала е медикаменти, вкл. обезболяващи, като не е възстановена напълно, останало е ограничение в движението на поясната област с 10%, налагащо физиотерапевтично лечение. Отчита и обстоятелството, че болките не са отшумели напълно, като се засилват при студено време, продължително ходене или стоене в изправено състояние.

Въззивният съд взема предвид младата възраст на ищцата, промените в качеството й на живот след травмите, претърпените болки, страдания и дискомфорт в ежедневието, трайните последици за здравето й, като намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не отговаря на критерия за справедливост. Решаващият състав стига до извод, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 30 000 лева, поради което след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част присъжда допълнително сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва от 02.11.2021г. /датата на отправената до застрахователя претенция/ до окончателното плащане. За разликата над 30 000 лева намира претенцията за неоснователна.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касаторката въпрос не е решени в противоречие с практиката на ВКС.

Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил подробни мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания на ищцата, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, отражението на инцидента върху качеството й на живот, трайните последици за здравето, както и младата й възраст. Като е отчел моментът на настъпване на ПТП, съдът е съобразил и обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Несъгласието на касаторката с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т. е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Предвид недопускането на касационно обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба от ищцата, не следва да бъде разглеждана насрещната касационна жалба от ответника.

С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди сумата 200 лева юриск. възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №602 от 20.05.2024г., постановено по в. гр. д. №1968/2023г. по описа на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение №1556 от 27.03.2023г., постановено по гр. д. №1356/2022г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Застрахователна компания Л. И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 30 000 лева до претендираните 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.10.2021г., ведно със законната лихва от 02.02.2022г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба.

ОСЪЖДА Л. Б. Ч. да плати на „Застрахователна компания Л. И. АД сумата 200 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.8 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването пред друг състав на ВКС, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.