Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) гр. В. против решение № 1695 от 20.08.2018 г., постановено по адм. д. № 1611/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, ІІІ състав. С цитираното решение е обявен за нищожен издаденият на М.Д от [населено място] Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ПО-03002718001337-91-001 от 6.02. 2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 88 от 3.05.2018 г. на директора на ТД на НАП гр. В.. В жалбата за изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 103, ал. 1 ДОПК. Касаторът твърди, че в процесния случай са налице всички установени от закона предпоставки за издаване на акт за установяване на задължение по декларация на основание чл. 106 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден процесният АУЗД и решението на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) гр. В.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – М.Д, чрез адвокат Стрелков, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 29.03.2019 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема...