Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.А против решение № 314 от 17. 05. 2018 г. по адм. дело № 607/ 2017 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 471/ 05.07.2017 г. на кмета на община П., с която е одобрен проект за частично изменение (ЧИ) на ПУП - план за регулация (ПР) за промяна предназначението на УПИ XVI- жилищно строителство, офиси и КОО, кв. 21 (поземлен имот с идентификатор 56277.501.172 и поземлен имот с идентификатор 56277.501.173 по КККР на гр. П.) в УПИ XVI - за производство на матраци и търговия, като се определя устройствена зона „Пп“ (предимно производствена) при спазване устройствените показатели за застрояване по Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена.
Ответниците – кметът на община П. и „М. С“ ООД, гр. П. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като кметът на община П. претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Р.Т, Т.У, Е.З, Д.П, Ц.Д, В.З, Г.У, Е.П и ЕТ „Геци – Г.Щ“ не изразяват становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения :
Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на заповед № 471/ 05.07.2017 г. на кмета на община П., с която е одобрен проект за частично изменение (ЧИ) на ПУП - план за регулация (ПР) за промяна предназначението на УПИ XVI- жилищно строителство, офиси и КОО, кв. 21 (поземлен имот с идентификатор 56277.501.172 и поземлен имот с идентификатор 56277.501.173 по КККР на гр. П.) в УПИ XVI - за производство на матраци и търговия, като се определя устройствена зона „Пп“ (предимно производствена) при спазване устройствените показатели за застрояване по Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а подадената срещу този акт жалба от В.А, сега касационен жалбоподател, е неоснователна и следва да се отхвърли.
Тези изводи на първоинстанционния съд са направени в нарушение на процесуалните правила. В противоречие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК законосъобразността на издадената заповед не е проверена на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. От страна на съдебния състав са направени декларативни заключения, че административният акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но без да са обсъдени представените с административната преписка доказателства и да са изложени съображения относно спазване на процедурата по издаване на акта и компетентността на издателя.
Разпоредбите на чл. 170, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства (определение от 19.10.2017 г.). По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за устройствената зона, в която попада имота, за който се отнася заповедта, съобразно действащите планове (ОУП за гр. П. не е одобрен), за да се прецени дали промененото предназначение е в съответствие с тези предвиждания. Не е изяснено и в каква устройствена зона попадат съседните имоти, тъй като по смисъла на §5, т.8 от ДР на ЗУТ устройствената зона се отнася за съвкупност от съседни имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение, а не за конкретен имот.
Изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също са декларативни и са направени без да са обсъдени представените с административната преписка писмени доказателства, както и тези, събрани в хода на делото. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза е цитирано от съда формално, но не е анализирано съвкупно с останалите доказателства, поради което не може да се установи кои факти съдът приема за установени и на база на какви доказателства.
В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага и мотиви в подкрепа на направените изводи за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Доводите и възраженията на жалбоподателя във връзка със застояването не са обсъдени от съдебния състав и са отхвърлени без да са изложени аргументи за тяхната неоснователност. В този смисъл съдът приема, че с оспорената заповед застрояването на имота не се променя, въпреки че в административния акт не се съдържат данни в тази насока, а отбелязването „при спазване устройствените показатели за застрояване по Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“ е общо и неясно, а липсата на конкретни устройствени показатели прави невъзможно да се установи съответствието им с промененото предназначение на УПИ XVI- жилищно строителство, офиси и КОО, кв. 21 в УПИ XVI - за производство на матраци и търговия. Както се посочи – по - горе всички заключения на съдебния състав за материална законосъобразност на заповедта са изцяло декларативни и не се основават на конкретни съображения, изградени върху анализ на изложеното в административния акт, доказателствата и обсъждане на приложимия закон.
Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми относно тежестта на доказване и събирането на доказателства създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства и без да са установени релевантните за спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи за материална законосъобразност на акта от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебното решение.
Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Пазарджик за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал.3 АПК.
По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 314 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 607 / 2017 г. на Административен съд – Пазарджик и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.