Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Център за компетентност ИКТ сигурност“ срещу Решение № 5892 от 17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4797/2018 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на сдружението срещу Решение № 80811-230/25.04.2018 г. за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (УО на ОП НОИР).
Касационният жалбоподател прави оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът въобще не е обсъдил представените по делото доказателства, не е изложил собствени мотиви относно приложението на закона, а изцяло е възпроизвел констатациите на административния орган по фактите и правните му изводи. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, при което обжалваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма НОИР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна.
Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 80811-230/25.04.2018 г. за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на Сдружение „Център за компетентност ИКТ сигурност“, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Съдът е установил от фактическа страна, че отказът е постановен след проведена процедура чрез подбор на проектни предложения BG05M20P001-1.002 „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ по ОП НОИР. Сдружение „Център за компетентност ИКТ сигурност“ е подало проектно предложение № BG05M20P001-1.002-0007 с наименование „Изграждане и развитие на Център за компетентност по Национална и Киберсигурност", по което стойността на исканото финансиране е 13 500 000.00 лв. С Решение № 80811-130/13.03.2018 г. ръководителят на УО на ОП НОИР е одобрил доклада на оценителната комисия за извършена оценка и класиране на проектните предложения по процедурата. Сред одобрените за финансиране проектни предложения е и това на жалбоподателя, чието искане за финансова помощ е одобрено в размер на 13 371 303.78 лв.
С писмо изх. № 1103-02/14.03.2018 г. ръководителят на УО е уведомил сдружението за одобряването на подаденото от него проектно предложение, както и за това, че следва в определен срок да представи конкретно изброени по списък документи, необходими за сключване на административния договор. Сдружението е уведомено също така, че УО ще извърши проверка и в случай че не са налице основания за издаване на решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ще сключи административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Писмото от 14.03.2018 г. е изпратено по електронна поща на посочения в проектното предложение електронен адрес на сдружението на 15 март 2018 г., като видно от автоматично генерираното от електронната система съобщение, същото е било доставено веднага на посочения адрес.
В изпълнение на дадените указания сдружението е представило изисканите документи. Работната група по договаряне е разгледала представените документи, извършила е необходимите служебни проверки и с писма изх. № 02-66/27.03.2018 г., № 02-67/28.03.2018г. и № 02-83/13.04.2018 г. е изискала допълнителна информация и документи от Министерство на образованието и науката.
Въз основа на така събраната информация и извършените проверки относно съответствието на кандидата с изискванията за бенефициер работната група по договаряне е констатирала, че по отношение на д-р С.Г и проф. О.Н е налице конфликт на интереси по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), т. е. наети от Управляващия орган на ОП НОИР лица извън неговата структура участват в подготовката на процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ или могат да повлияят на резултата от нея, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 54 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с предоставянето на помощта. На 25.04.2018 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ръководител на УО на ОП НОИР е издал Решение № РД 80811-230, с което на основание чл. 38, т. 3 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение № BG05M20P001-1.002-0007, подадено от Сдружение „Център за компетентност ИКТ сигурност“.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, при оценяването и класирането на проектните предложения не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до материална незаконосъобразност на крайния акт, предмет на оспорване. Крайният извод на съда е, че актът е законосъобразен и с обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като в мотивите на решението не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито собствени правни изводи. В съдебното решение от втори абзац на стр. 4 до 7 стр. включително е възпроизведена изцяло обстоятелствената част на административния акт – фактическите и правните основания за издаване на акта, посочени от административния орган. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е обсъдил основанията за отмяна на акта, изложени от жалбоподателя. Видно от съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд, жалбоподателят е изложил оплаквания, че административният страда от пороците по чл. 146, т. 2-5 от АПК. Конкретните съображения на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта са следните:
На първо място, жалбоподателят твърди, че в противоречие с европейската и национална правна рамка за финансово управление и контрол на средствата от ЕСИФ, административният орган посочва като правно основание ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ, включително и Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, които в случая са неприложими. Приложими са разпоредбите на чл. 57 от Регламент № 966/2012 на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (Финансовия регламент), като елементите на фактическия състав за конфликт на интереси липсват и не са доказани от УО, за да обоснове правното си заключение за конфликт на интереси и откаже предоставянето на БФП.
На второ място, според жалбоподателя не са спазени административнопроизводствените правила при издаване на акта. Не е дадена възможност на сдружението за възражения във връзка с твърдения конфликт на интереси, нито пък са упражнени своевременно правомощията на УО по регламентите и Наръчника за управление за работа на ОП НОИР гл. 18, т. 4 от същите. Според жалбоподателя се изисква при констатиран потенциален конфликт на интереси проверяващите лица да изискват от проверяваното лице допълнителни документи/информация, което не е сторено. Работната група по договаряне не е излязла с документ, който да констатира елементи на фактическия състав на конфликт на интереси. Резултатите от проверките, а такива липсват, се документират в доклада по договаряне. Работната група действа в условията на оперативна самостоятелност, като помощен орган и носи отговорност за своите действия. Ръководителят на УО е иззел нейните правомощия в нарушение на принципа за оправданите правни очаквания, правната сигурност и е извършил злоупотреба със служебно положение, нарушавайки утвърдените системи за управление и контрол на програмата, както и основните принципи, установени в АПК и ЗУСЕСИФ.
Според жалбоподателя не се установява съществуването на сочените в акта фактически основания, а описаните правни основания са от нормативни актове, които не са приложими, от което жалбоподателят обосновава извод за липса на мотиви на акта и за несъответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че актът е издаден и в противоречие с материалноправни разпоредби на действащото европейско и национално законодателство в областта на финансовото управление и контрол на средствата от Европейския съюз. В акта са направени изводи и констатации, както и теоретични разсъждения за факти и обстоятелства, които са чисто хипотетични, без пряка причинно-следствена връзка и без логическа връзка. Твърди се “хипотетично нарушение”, а не фактически извършено. Установяването на конфликт на интереси е предварително условие за издаване на индивидуален административен акт (ИАА) от категорията на процесния, а такъв конфликт не е установен при спазване на процедурата. В мотивите на издадения ИАА не са обсъждани никакви събрани доказателства, които обективно да подкрепят подобни изводи. Всички изложени доводи и твърдения в ИАА жалбоподателят счита за необосновани и неправилни, съдържащи превратно тълкуване на приложимата нормативна уредба.
На последно място, жалбоподателят излага доводи за допуснато нарушение на принципа на пропорционалност.
Нито едно от горните оплаквания, изложени подробно в първоинстанционната жалба, не е обсъдено от съда.
Неоснователно е единствено оплакването на касатора, че съдът необосновано е отхвърлил доказателственото му искане за събиране на доказателства, с които да установи, че по отношение на участници в други финансирани проекти е била предоставена възможност да отстранят установения конфликт на интереси. Така формулирано, доказателственото искане действително касае факти и обстоятелства, които не са относими към настоящия случай. По изложените съображения, като го е отхвърлил, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК предметът на съдебната проверка следва да обхване всички основания по чл. 146 от АПК, включително посочените от жалбоподателя.
Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5892 от 17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4797/2018 г. на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението e окончателно.