О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 402

София, 20.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдия

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. д.№ 79/2015 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. П., процесуален представител на [фирма] – [населено място], със собственик Е. А. Д., против въззивно решение № 393/01.10.2014 г. постановено по гр. д.№ 603/2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 19/03.06.2014 г. по гр. д.№ 108/2013 г. по описа на Ивайловградски районен съд, в частта, в която са уважени предявените от Е. А. П. – Х. против [фирма] – [населено място] исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. т.1 и 2 КТ.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси, по които съдът се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и които са от значение за точното приложение на закона, а именно:1. След като работодателя е поискал разрешение и е посочил всички основания на които ги е поискал и е получил такова от ДИГ, неупоменаването на някое от посочените от работодателя основание опорочава ли даденото разрешение и счита ли се то за невалидно ; 2. Подлежи ли разрешението от ДИТ на контрол по съдебен ред относно изразената воля след като не е нито индивидуален административен акт, нито...