Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС).

Образувано е по две касационни жалби, едната от които подадена лично от В.В, а втората чрез адв. С.М, против решение № 392 от 21.09.2017 г., постановено по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта му, в която е отхвърлен предявеният от В.В иск по чл. 284 от ЗИНЗС за обезщетяване на неимуществени вреди в периода 16.05.2016 – 16.06.2016 г. поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – лоши битови условия в приемното отделение на Затвора – [населено място] и поради лишаването му от българо-английски речник за разликата от присъдените 100,00 лева до пълния претендиран размер от 27 000,00 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2016 г. Обжалвано е и в частта, с която В.В е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН“) към Министерство на правосъдието (МП), гр. С. разноски в размер на 440,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил и не е обсъдил правилно доказателствата по делото по отношение на присъдения размер на обезщетението. Отбелязва се, че причинените вреди не могат да се оценят на сумата от 100,00 лева. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендира се присъждане на разноски в производствата пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, гр....