Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.И от [населено място] против решение № 7271 от 4.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3935/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 51 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ София-град, в отговор от 10.05.2019 г., чрез юрисконсулт Е.В, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.
С решение № 7271 от 4.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3935/2018 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на И.И от [населено място] срещу решение № 1040-21-156 от 21.03.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е потвърден отказ за заверка на осигурителна книжка № 4004-21-4146#2 от 20.11.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град за периода 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
След преценка на доказателствата настоящият касационен състав приема следното:
Чрез пълномощник, Иванова е подала заявление вх. № 4004-21-4146 от 3.11.2017 г. за заверка на осигурителната книжка за 2014 г., но е...