Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.П от [населено място] срещу Решение №2172/25.10.2018г. по адм. д. № 2071/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-15-134/13.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., потвърждаващо Разпореждане № РП-2-15-0394691/02.04.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавно обществено осигуряване /ДОО/ в ТП на НОИ - Пловдив.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди, че чл.54е, ал.4 от ДОПК сочи недвусмислено прилагането на разпоредбите на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, което не е сторено.Моли да бъде отменено съдебното решение и уважена жалбата. Претендират се и разноски.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С Разпореждане № РП-2-15-00394691/02.04.2018г., на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е наредено да се извърши прихващане от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по Е20180698185, за периода 03.2018 г. сумата 37, 21 лева. Определено е, че към момента на издаване на разпореждането длъжникът има изискуемо вземане от ДОО в размер на 37, 21 лв - главница. Дължимото вземане е постановено с Разпореждане №151-00-3469-2/11.05.2015 г., съгласно което Д.П следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение за безработица по чл. 54б КСО в размер на 1 788, 85 лева.- главница. Към 02.04.2018г. задължението на лицето е в размер на 2 303, 28 лева, от които 1788, 85...