Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на К.К от [населено място], чрез адв. Д.Д, против Решение № 160/12.12.2018 г. по адм. дело № 229/2018 г. на Административен съд - Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и разноски.
Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- Видин, не се явява и представлява, но в писмен отговор чрез юрисконсулт Младенова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна.
По делото е установено от фактическа страна следното:
Административното производство започнало със Заявление, вх.№ 051-00-921 от 07.07.2017 г., с което К.К е сезирал директора на ТП на НОИ-Видин с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. Към заявлението е приложена Заповед № 016/29.06.2017 г., издадена от „Крез“ ЕООД, гр. В. за прекратяване на Трудов договор № 19/02.06.2017 г.; служебна бележка от Агенция по заетостта от 29.06.2017 г. и удостоверение за банкова сметка.
С Разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г., издадено от Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин, на Кирилов е отпуснато обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, считано от 29.06.2017 г. до 28.06.2018 г., в размер на 61, 66 лева дневно.
С. З № ЗР-5-05-00386284 от 12.03.2018 г. на началник КПК при ТП на НОИ-Видин е възложено да бъде извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на „Крез“ ЕООД, гр. В.. В резултат на ревизията, на управителя на „Крез“ ЕООД, гр. В. са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-05-00414771 от 15.05.2018 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване на К.К в регистъра на осигурените лица в НАП за периода 02.06.2017 г. - 28.06.2017 г., които са изпълнени, видно от представената по делото справка за осигурителния статус на лицето.
След запознаване с резултатите от ревизията е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Разпореждане № 051-00-921-4/04.07.2018 г. на ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ - Видин, с което е отменено Разпореждане № 051-00-921-1/ 18.07.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на К.К.Ат орган е изложил мотиви, че Кирилов не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Сочи се още, че при извършената финансова ревизия са били констатирани нарушения: представени документи с невярно съдържание, недължимо подадени данни в регистъра на осигурените лица и декларация от управителя на „Крез“ ЕООД, че няма сключен договор с К.К и че лицето не е полагало труд в дружеството. Допълнено е, че в резултат на изпълнените предписания за заличаване на данните в регистъра на осигурените лица, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител.
Недоволен от постановения административен акт Кирилов го оспорил по административния ред, като с атакуваното решение ръководителят на ТП на НОИ - Видин отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин.
По делото са представени писмени обяснения с посочени въпроси към управителя на „Крез“ ЕООД, гр. В. и отговорите му на посочените въпроси; задължителни предписания, дадени на управителя на „Крез“ ЕООД, гр. В.; анализ към ревизионна записка; декларация от управителя на „Крез“ ЕООД, гр. В., че няма сключен договор със Кирилов и че лицето не е полагало труд в дружеството; Трудов договор № 020 от 02.06.2017 г., сключен между Кирилов и управителя на „Крез“ ЕООД, гр. В. с предмет „завършване на финансов анализ на фирмата“, с екземпляр с положен подпис в графата „работодател“ и с екземпляр без положен подпис; разходен касов ордер № 250 от 25.07.2017 г.; фиш за заплата на Кирилов за месец юни 2017 г.; Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 020/02.06.2017 г. без положен подпис в графата „работодател“ и Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г. с положен подпис в графата „работодател“.
В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд показания са дали двама свидетели. От показанията на свидетеля К.Н, в качеството му на управител на „Крез“ ЕООД, гр. В. се установило, че подписът в графата „работодател“ на Трудов договор № 020/02.06.2017 г. е положен от него, че К.К не е положил труд по сключения от тях договор, както и че подписите за „ръководител“ в разходен касов ордер № 250/25.07.2017 г. и за „работодател“ в Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г. не са негови. От показанията на свидетелката Младенова, ангажирана от Кирилов се установило, че той е имал сключен договор с „Крез“ ЕООД, гр. В.. Според свидетелката подписът под графа "съставил" на касовия ордер е неин, а под графа "получил сумата" е на Кирилов, но не му е броила лично тя парите, а само е "пуснала ордера", а той си е получил парите в офиса.
С Решение № 160/12.12.2018 г. по адм. дело № 229/2018 г., Административен съд – Видин е отхвърлил жалбата на К.К против Решение № 1040-05-33 от 02.08.2018 г. на ръководителя, т. и директор на ТП на НОИ-Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Кирилов.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е издирил и правилно приложил относимите за настоящата хипотеза правни норми.
Съгласно чл.54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3/ не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО (бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Първоинстанционният съд вярно е определил кой е същественият въпрос, имащ значение за правилното решаване на случая, а именно: дали К.К е осъществявал реално трудова дейност на длъжността, на която е назначен и по предмета на трудовия договор с “Крез“ ЕООД.
От анализа на гореизложените норми се вижда, че законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т. е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство - дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност, е бил подложен на изследване и установяване в хода на съдебното дирене, осъществено от съда.
Безспорно се е установило, че между „Крез“ ЕООД, гр. В., представлявано от управителя К.Н и К.К е сключен Трудов договор № 020 от 02.06.2017 г. с предмет на договора: „завършване на финансов анализ на фирмата“. По делото е била приета и представена депозирана от управителя на дружеството в рамките на извършената финансова ревизия по разходите на ДОО Декларация, вх.№ 1004-05-19 от 26.04.2018 г. От нея се установява, че лицето не е положило труд, който да послужи като основание за възникване на осигуряването. Не са представени и липсват доказателства, както в административното производство, така и в съдебното такова, Кирилов да е изготвил финансов анализ на фирмата и съответно да е запознал управителя с такъв. Правилен е изводът на съда, че предметът на трудовия договор не е изпълнен, т. е. че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. Така изложените факти се потвърждават не само от писмените доказателства по делото, но и от събраните гласни доказателства. С оглед гореизложеното може да се направи обоснован извод, че след като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало и осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение и К.К не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че с една декларация може да се отмени легално сключен договор и да се отрече съществуването на едно действително трудово правоотношение. С въпросната декларация се доказва, че по валидно сключения договор не е полагана работна сила и реално не е осъществявана трудова дейност, не са извършвани и финансовите анализи, предмет на трудовия договор. Поради това, на пръв поглед валидно сключеният трудов договор не е довел до пораждането и възникването на валидно осигурително правоотношение, от което да се черпят осигурителни права, като правото на обезщетение за безработица.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Точно и в съответствие с действащите нормативни разпоредби са определени и дължимите деловодни разноски.
Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, възлизат на сумата от 100, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/12.12.2018 г. по адм. дело № 229/2018 г. на Административен съд - Видин.
ОСЪЖДА К.К от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Видин сумата от 100, 00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.