Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Г от [населено място], чрез адв. Е.В от Адвокатска колегия – гр. П. против Решение № 1818 / 10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 875 / 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, установено с Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в размер на 12 857, 22 лв., от които главница - 4 933, 26 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва - 7 923, 96 лв., начислена към 16.04.2014 г. и е оставена без уважение жалба с вх. № МП – 31609 / 08.05.2014 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. в останалата й част, както и лицето е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът – директорът на Териториално поделение на НОИ – Пловдив в писмено становище изтъква доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на първоинстанционното съдебно решение.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбата е частично основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 115, ал. 1 КСО от жалбоподателката Д.Г, установено с Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в размер на 12 857, 22 лв., от които главница - 4 933, 26 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва - 7 923, 96 лв., начислена към 16.04.2014 г. и е оставена без уважение жалба й с вх. № МП – 31609 / 08.05.2014 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 /16.04.2014 г. в останалата й част.
С това решение по същество горестоящият административен орган е отменил частично разпореждането от 16.04.2014 г., с което е вменено на лицето задължение за възстановяване на суми от ДОО, съответно главница - 4 933, 26 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва - 7 923, 96 лв., начислена към 16.04.2014 г., тъй като е изтекъл давностният срок по чл. 115, ал. 1 КСО. В останалата част разпореждането е потвърдено, като не са посочени конкретно сумите, по отношение, на които задължението се следва от Георгиева.
Установява се от административния съд, че с Решение № 2837 / 19.12.2014 г. по адм. дело №1792 / 2014 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д.Г срещу Решение №РД – 107 / 28.05.2014 г. на директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане №[ЕГН]/ ПР-№ 01042 / 13.03.2014 г. на ръководител “ПО” при РУ“СО” – Пловдив. С последното разпореждане на основание чл. 96 ал. 1, т. 6 КСО е изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст на Георгиева, отпусната считано от 20.12.1999 г. пожизнено по чл. 2 ал. 1 и чл. 46а и чл. 46б от Закон за пенсиите отм. , С разпореждането от 13.03.2014 г. органът на осн. чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е преизчислил пенсията й, след изпълнение на процедурата по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. С Решение № РД – 107 / 28.05.2014 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата на Георгиева против разпореждането от 13.03.2014 година. С Решение № 2837 / 19.12.2014 г. по адм. дело № 1792 / 2014 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата й срещу Решение № РД-107 / 28.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Решението на административния съд е обжалвано и с Решение № 10491 / 12.10.2015 г. по адм. дело № 1609 / 2015 г. на Върховен административен съд, шесто отделение е оставено в сила.
Решението на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отхвърлил жалбата на Д.Г срещу Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № МП – 31609 / 08.05.2014 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. в останалата й част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В тази си част административните актове са издадени при приложението на чл. 114, ал.1 КСО, според която норма недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, ведно с лихвата по чл.113 КСО, т. е. задължението възниква, когато лицето действа недобросъвестно.
В случая с обжалваното в тази част решение административният съд е изложил съображения, че издаденото разпореждане от 16.04.2014 г. на основание чл. 98, ал. 2 КСО има за цел да установи какъв е точният размер на задължението на жалбоподателката за връщане на недължимо платените суми, периода на формирането му, а също така и да изчисли лихва. Приел е, че е спорен въпросът дали сумите, които са изчислени и заплатени на Георгиева, са получавани от нейна страна добросъвестно или не. Доводите на съда са, че неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, невинаги сочи на недобросъвестно получена от съответното лице сума. Констатира, че Д.Г не е доказала добросъвестност при получаването й, поради което следва да върне непогасената по давност част от вземането. На това основание административният съд е формирал съображения за неоснователност на жалбата на Георгиева против Решение № РД-417 / 11.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и е отхвърлил оспорването.
Изводът на административния съд за липса на доказателства за добросъвестност на лицето е незаконосъобразен. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО длъжностното лице издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само в случай, че са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО.
Първоинсатнционният съд не е подложил на обоснована преценка обстоятелствата по делото във връзка с поведението на Д.Г и не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, и установяване на недобросъвестност от нейна страна, с оглед на субективните й възприятия, че й се следва пенсия, изчислена върху по – високи доходи от действително получаваните от нея. Според относимите факти по делото Георгиева има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, съответно при изчислени 36 години 8 месеца и 2 дни трудов стаж от трета категория труд. От представените с административната преписка доказателства не се установява, тя съзнателно да е поискала заплащане на пенсията въз основа на посочените в Разпореждане № 22 / 13.03.2000 г. по – високи доходи. Освен това спорът за законосъобразност на Разпореждане №[ЕГН] / ПР - № 01042 / 13.03.2014 г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е изменено Разпореждане № 22 / 13.03.2000 г. е неотносим към спора, относно причините за неправилното определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Георгиева. Видно от административната преписка пред първоинстанционния съд се представя Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура Пловдив. Съобразно съдържанието му в хода на проверката не е било установено липсващото пенсионно досие на Д.Г, за да могат да бъдат констатирани документите, фигурирали в него, доказващи спорния й осигурителен доход, от който бил определен индивидуалния коефициент и размер на пенсията с Разпореждане № 22 / 13.03.2000 година. Съответният прокурор от РП Пловдив е отказал образуване на досъдебно производство за извършено от Георгиева престъпление по чл. 212 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС). Постановлението е потвърдено с последващо Постановление от 29.06.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, което е потвърдено с Постановление от 28.07.2015 г. на прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив. В последното постановление се изтъква, че липсата на първоначалното пенсионно досие с всички приложени към него документи, което изцяло е във вина на ТП на НОИ, че не го е съхранило, не дава възможност на прокуратурата да проведе разследване в насока търсене на наказателна отговорност от Георгиева за документно престъпление.
Индиция, че Георгиева е добросъвестна e, че тя вярно е декларирала на 02.09.2013 г. обстоятелства, свързани с наличие на трудови правоотношения със съответните работодатели за периода 1961 – 1999 г., която декларация не е оспорена от административния орган. В случая нито в разпореждането по чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 114 КСО, нито в решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив са изложени мотиви досежно твърдяната недобросъвестност. Обстоятелствата свързани с положения от лицето трудов стаж и доходите, които е получавало за заеманите длъжности и категории, не са коментирани в административните актове. С процесното разпореждане от 13.03.2014 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст е била изменена не поради недоказан от жалбоподателя трудов стаж, а поради установяване на извършена служебна проверка и невъзможността да се докажат доходите на Георгиева към датата на подаване на заявлението за ПОСВ през 1999 г., поради липса на пенсионното й досие в ТП на НОИ – Пловдив. Безспорно само липсата на трудовото досие в архива на ТП на НОИ – Пловдив не може да обоснове добросъвестност на лицето, но този факт следва да бъде ценен и обсъден при съвкупната преценка на доказателствата представени в хода на съдебното оспорване на акта. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподотелката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да й бъде отпусната пенсия в по-висок размер.
Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В Кодекса за социалното осигуряване не се съдържа легална дефиниция за понятието „добросъвестност” при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени елементи от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В случая неправилни са изводите на съда, че лицето е следвало да доказва добросъвестността си. В този смисъл е и константната практика на ВАС, VІ отделение: Решение № 11095 / 25. 09.2017 г. по адм. д. № 1339 / 2017 г., Решение № 1234 / 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 / 2007 г., Решение № 6207 / 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902 / 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., Решение № 3997 / 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 / 2010 г., Решение № 5171 / 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 / 2010 г., Решение № 4132 / 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 / 2011 г., Решение № 5372 / 24.04.2018 г. по адм. д. № 14182 / 2017 г., Решение № 7001 / 29.05.2018 г. по адм. д. № 2112 / 2017 г., Решение № 14874 / 03.12.2018 г. по адм. д. № 4969 / 2018 година. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане през 2000 г. и техните пропуски не могат да се вменят във вина на Георгиева.
Оспореният акт, в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждането, в частта, в която не се заличава по давност паричното задължение, е издаден в нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са изяснени всички факти и обстоятелства по чл. 35 и чл. 36 АПК, във връзка с възраженията на Георгиева. Също така правните изводи на административния орган не съответстват на материалните изисквания за законосъобразност на акта по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО. При наличие на основанията за незаконосъобразност на Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), в частта, в която е оставена без уважение жалбата на Георгиева с вх. № МП – 31609 / 08.05.2014 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. в останалата й част, на осн. чл. 146, т.3 и т. 4 АПК то подлежи на отмяна. В тази част делото следва да се върне като преписка на административния орган, който да извърши проверка в Архивохранилището в гр. П. досежно възстановяване на пенсионното досие на Георгиева и да прецени дали действията или поведението на същата могат да се квалифицират като недобросъвестни при отпускането и при получаването на сумата за пенсия в непогасената по давност част на задължението, представляваща главница и лихви, която следва да се изчисли коректно и точно от общото претендирано първоначално вземане в размер на 26 878, 17 лева. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба частично да бъде уважена.
Решение № 1818 / 10.08.2018 г. постановено по адм. дело № 875 / 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на Д.Г, срещу Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателката, установено с Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в размер на 12 857, 22 лв., от които главница - 4 933, 26 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва - 7 923, 96 лв., начислена към 16.04.2014 г. е недопустимо, по следните съображения:
Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), в частта, в която е постановено заличаване на погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателката, в размер общо на 12 857,22 лв. (главница и лихва), е позитивен административен акт за жалбоподателката Георгиева. С него по същество се отрича, същата да има задължения спрямо ДОО в размер на погасената по давност сума. Поради това за нея липсва правен интерес да обжалва решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права и законни интереси са засегнати от него. В случая тази част от решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив не създава задължения за Георгиева и не засяга непосредствено нейната правна сфера. Затова жалбата пред първоинстанционния съд срещу тази част на решението е била недопустима, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК административният съд е следвало да остави без разглеждане жалбата в тази й част и да прекрати образуваното съдебно производство също в тази му част. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно във всеки един момент на съдебния процес. Л. на правен интерес е предпоставка за прекратяване на съдебното производство. По изложените съображения обжалваното решение в тази си част като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено. Следва да се потвърди първоинстанционното решение в частта за разноските до размера на сумата от 50 лева, дължими от жалбоподателката на ответната страна. По разноските:
С оглед изхода на настоящия спор следва да бъде уважено искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски за един адвокат за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от касационната жалба. Същите възлизат на половината от 500 лева за заплатено в брой възнаграждение за един един адвокат по делото, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.05.2019 г. № 154370 пред касационната инстанция, а пред първоинстанционния съд съответно половината от 600 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.04.2018 г. № 173072. Съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на първоинстанционното дело, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, не следва да бъде намалявано поради неговата прекомерност.
На ответника по касационната жалба се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба или сумата от 50 лева (половината от 100 лева, определени на осн. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1818 / 10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 875 / 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на Д.Г от [населено място], срещу Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), с което е оставена без уважение жалба с вх. № МП – 31609 / 08.05.2014 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. в останалата й част, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Г от [населено място] Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), с което е оставена без уважение жалба с вх. № МП – 31609 / 08.05.2014 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. в останалата й част и ВРЪЩА делото в тази му част като преписка на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия по установяване на обстоятелствата по чл. 114 от КСО съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1818 / 10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 875 / 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на Д.Г, срещу Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателката, установено с Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в размер на 12 857.22 лв., от които главница - 4 933.26 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва - 7 923.96 лв., начислена към 16.04.2014 г., вместо което ПОСТАНОВИ:
О. Б. Р. жалбата на Д.Г от [населено място], срещу Решение № РД - 417 / 11.12.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателката, установено с Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Ра – 230 / 16.04.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в размер на 12 857.22 лв., от които главница - 4 933.26 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва - 7 923.96 лв., начислена към 16.04.2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № 1818 / 10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 875 / 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която Д.Г [ЕГН] от [населено място] е осъдена да заплати на ТП на НОИ – Пловдив, разноски под формата на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, за горницата над сумата от 50 лева (петдесет лева) до присъдения с решението размер от 100 лева (сто лева), като ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта за разноските в останалата му част.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив да заплати на Д.Г [ЕГН] от [населено място], разноски в размер на 550 лева (петстотин и петдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д.Г [ЕГН] от [населено място] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив, разноски в размер на 50 лева (петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението е окончателно.