Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.Д, [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 498/14.03.2018 г. по адм. дело № 92/2018 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане за срок от 24 часа, с рег. № 3388зз-408 от 22.12.2017г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски служител на Пето РУ-Бургас при ОДМВР-Бургас.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - полицейски служител на Пето РУ-Бургас при ОДМВР-Бургас, не взема становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, Р.Д е задържан за срок до 24 часа затова, че извършва непристойни действия, грубо изразяващи се в явно неуважение към общественото. Съдът е установил от представените по делото докладна записка и протоколи за разпити на свидетели, че на 22.12.2017г. около 20.45 часа, при провеждане на официалната церемония по връчване на годишните награди на най-изявените спортисти на гр. Б., в спортна зала „Б. Б“ в гр. Б., при свободен достъп на граждани и 95%-на заетост на залата, при присъствието на лицата пряко ангажирани с церемонията – кмета на О. Б, заместник-кмета, областния управител на О. Б, общински съветници, спортни деятели, номинирани спортисти и състезатели, бизнесмени и други, в хода на мероприятието и награждаването на един от призьорите, на сцената излязъл жалбоподателят и застанал на един от микрофоните, като казал, че той не е спортист на годината, а е тъпанар на годината и затова иска да попита кмета какво става с парите за стадионите. Водещите на мероприятието се опитали да прекъснат изявата му, но той започнал агресивно да повишава тон и да настоява да се изкаже. Това наложило намесата на полицейските служители, заети с охраната на мероприятието, които му разпоредили да напусне сцената, но той продължил да вика, при което полицаите предприели действия по принудителното му извеждане.
АС е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, отговаря на изискванията за съдържание по чл.74, ал.2 от ЗМВР, спазени са административно - процесуалните разпоредби по издаването й и е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона.
Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АС мотиви
. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на АС относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
Такива данни по отношение на касатора са били налице. Видно от доказателствата по делото задържането е било осъществено с оглед наличието на данни, че същият е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, във връзка с което е образувано ДП № 1026/2017 г. по описа на 05 РУП при ОДМВР - Бургас.
В хода на съдебното производство, съдът служебно е изискал и събрал административна преписка, съдържаща и протокол за личен обиск на лице, медицинска справка за освидетелстване на задържаното лице, извадка от специален регистър по чл. 74, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед изложеното изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето, т. е. че са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.Зедта е издадена в съответствие с целта на закона, а именно защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и защита на населението. Задържането е било извършено за срока, посочен в закона, а заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, като в заповедта са отразени правото на задържаното лице на адвокатска защита, правото на медицински преглед, правото му на свиждане и получаване на колети и храна, предоставена му е възможност да уведоми за задържането си член на семейството му или друго лице, запознат с правата по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР. В заповедта са посочени достатъчно факти според изискванията на чл.74, ал.2 ЗМВР, даващи възможност на задържаното лице да разбере заради данни за какво престъпление е задържано и да упражни правото си на защита срещу заповедта.
Правилно съдът е приел, че задържането на касатора е в съответствие с целта на закона и е пропорционално.
Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган - полицейски орган на 05 РУП ОДМВР - Бургас. С. съдържа фактически и правни основания и е мотивирана.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.
Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 498/14.03.2018 г. по адм. дело № 92/2018 г. на Административен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.