11О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2160

гр. София, 09.07.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1607 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ХИДРОСТРОЙ СОФИЯ“ ЕООД, представлявано от адв. Б. С., срещу решение № 184 от 19.03.2024г. по в. т.д. № 231/2022г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1559 от 02.09.2019г., допълнено с определение № 5909 от 05.11.2019г., постановени по т. д. № 233/2018г. на СГС, ТО, VI-12 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над 100 000 лева до 550 765,93 лева по допълнително споразумение от 04.02.2013г., ведно със законната лихва от 02.02.2018г.

Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Излага доводи за необоснованост на извода на съда относно момента на настъпване на изискуемостта на процесните вземания, като сочи, че не е съобразено изричното изискване както на сключеното между страните споразумение от 04.02.2013г., така и на изрично договорените с основния договор правила за приемане на извършените работи и документирането им. Поддържа, че този извод на въззивния съд не се подкрепя и събраните по делото доказателства, като сочи, че съгласно тях изискуемостта на задължението по §1, ал.1, т.2 от допълнителното споразумение от 04.02.2013г. е настъпила най-рано на 07.02.2014г., който факт е признат от ответника в отговора на...