Р Е Ш Е Н И Е

№35

ГР. София, 31 март 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 23 февруари 2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1925/21 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2301/20 г., с което е уважен в размер на 7 000 лв. предявеният от М. П. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.201, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: За начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобр. принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД и как се прилага общественият критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот за периода, в който са търпени вредите? – поради твърдяното от касатора противоречие с цитираната практика на ВКС.

В касационната жалба се правят и се поддържат в съдебното заседание оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което присъденото на ищеца обезщетение да бъде намалено.

Ответникът по жалба М. П. я оспорва по подробно изложени в писмен отговор и в съдебно заседание съображения.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

В задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., е посочено, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката...